Вотът на банкерите

В едно демократично общество съществуват различни начини за изразяване на отношение към конкретното управление на обществото. Най-популярни  и представителни са изборите. На тях всеки пълнолетен и пълноправен гражданин има възможност пряко (макар и анонимно) да изрази предпочитанията си, свързани с управлението на обществото. Презумпцията е, че със своя вот гражданите показват по какъв начин желаят да се управлява тяхната собствена страна, като дават мандат на съответните представители, застъпващи определения модел на управление.

Друг начин на изразяване на отношение е чрез изяви в медиите. Краен случай са обществените протести на специално организирани митинги, мащабни стачки с издигнати конкретни както икономически, така и политически искания.

Особеност на тези форми на обществена изява и на оценка на качеството на управлението е, че те не обхващат цялото население. Дори и на избори гласуват от половината до две трети от населението, т.е. мнението на една трета до половината от населението остава неотчетено. Още по-ограничено е участието на населението в останалите форми на израз на отношение.

Нещата стават по-комплицирани, когато е необходимо да се оцени позицията на определен професионален или социален сегмент от населението. Социологическите проучвания са призвани да запълват тази празнина, но те боравят с извадкови съвкупности и понасят целия риск от погрешно оценяване, а и от манипулиране.

Има обаче форма, чрез която гласува цялото население (без изключение) и непрекъснато. Тази форма на гласуване е чрез местната валутна единица, в нашия случай - чрез лева. Съвкупната негативна обществена оценка на конкретното управление (включително макроикономическо) засилва очакванията за недобро обществено (включително и икономическо) развитие в перспектива, което безусловно подбива основите и стабилността на местната валутна единица и обратно.

Логичното обществено поведение в първия случай се изразява в засилено бягство от местната валута и позициониране в стабилна международна валута. Такова беше състоянието (ярко изразено) в нашата страна в средата на 90-те години на миналия век, когато левовете на населението се трансформираха в американски долари, а депозитите в ТБ (особено и най-вече в американски долари) прогресивно намаляваха. В наше време е чувствително нетното изтичане на валутни ресурси на резиденти в чужбина.

В началото на втората декада на ХХІ в. ситуацията у нас е много по-различна. България е равноправен (поне по документи) член на ЕС, което е гаранция за стабилност. Съществена особеност е наличната законова гаранция за депозити до 100 хил.лв., която внася спокойствие в депозиторите и ги освобождава от необходимостта да управляват по-внимателно паричните си запаси най-вече в контекста на фиксирания към евро български лев. Тези два фактора въздействат върху поведението на българския гражданин (депозитор) и изкривяват нормалната му реакция.

По-различно се развиват процесите при банкерите и в Търговските банки (ТБ). Те акумулират различни валутни средства във вид на пасиви (депозити, привлечени средства) и отпускат кредити в различни валути във вид на активи. Ръководството на ТБ има възможност да управлява валутната структура на своите активи и пасиви в съответствие със собствените си оценки, очаквания и предпочитания. Управлението на валутната структура се осъществява с провеждането на конкретна лихвена политика по отделните валутни компоненти.

В Таблица 1 е представена валутната структура на привлечените средства от ТБ за последните пет години (към края на годината), а в Таблица 2 - валутната структура на отпуснатите кредити от резидентните ТБ у нас (информацията е от специализирани таблици на БНБ). (Във втората таблица сумата по години е по-малка от 100%, тъй като съществува още една непредставена компонента „Обезценка").

В Таблица 1 се откроява 2009 г., когато се фиксира обрат в поведението на ТБ по отношение на валутната структура на привличаните от тях финансови ресурси. До 2009 г. делът на привлечените левови ресурси прогресивно намалява за сметка на привлечените EUR ресурси. В следващите две години обаче се наблюдава рязък обрат - ТБ започват да търсят повече левови пасиви, израз на което е и предлаганата по-висока лихва по левови срочни депозити. Промените във валутната структура на кредитите следват установена логика - намаляване на дела на левовите кредити за сметка на дела на кредитите в EUR.

Промяната съвпадна с избледняването на надеждите за скорошно включване към евро-зоната.

При банкерите няма случайни неща. Банкерското поведение е добре премислено и претеглено. Въпросът е защо се променя моделът на банкерско поведение?

Този, който печели при чувствителна обезценка (девалвация, криза) на местната валута, е кредитополучателят, а този, който губи - кредиторът. Ако местната валута (българският лев) катастрофира, банкерите, които са отпуснали левови кредити, ще са в загуба. Респективно, депозиторите, които поддържат левови депозити, също ще загубят.

Разглежданият процес е силно инерционен (структурната статистика е по салда, а не по нов бизнес), поради което непоследователни колебания са малко вероятни. ТБ предпочитат да предлагат по-високи лихви по депозити в левове (спрямо депозити в EUR), т.е. да се натоварват с по-високи текущи лихвени разходи, защото преценяват, че е възможна колизия на българския лев в перспектива. Аналогично, те предпочитат да отпускат повече кредити в EUR с по-ниски лихви (спрямо кредити в лева), т.е. да се задоволяват с по-ниски лихвени приходи, защото вярата им в стабилността на EUR е много по-висока. Управлението на валутните позиции на ТБ съдейства за хеджиране на валутния риск в съответствие с доминиращите очаквания.

Показателно е, че независимо от напрежението и дълговите сътресения в евро-зоната участието на други валути (освен лева и EUR) в структурите на активите и пасивите на ТБ е относително устойчиво. Банкерите не предвиждат сериозни промени в европейската валутна конфигурация.

Поведенческият модел на банкерите е своеобразен вот и оценка на характера на макроикономическото управление. Той е форма на вътрешен (неявен) банкерски кредитен рейтинг на конкретната макроикономическа политика.

Макроикономическият елит следва да се съобразява с характеристиките на инвестиционно поведение и техните промени. Редно е те да са коректив на макроикономическото управление по същия начин, както и промените в котировките на глобалните ни облигации. (Рисковата премия на нашите глобални облигации в сравнение с аналогичните германски ДЦК във вид на по-висока доходност е повече от 3 процентни пункта и е сравнима със състоянието от преди десетина години). И в двата случая те са пазарна оценка на инвеститорите - било външни или вътрешни.

Откроените индикации няма да доведат до революционни изменения. Напрежението обаче се натрупва - нещо, към което макроикономическото управление не бива да е индиферентно.

Таблица 1

Валутна структура на привлечените средства в търговските банки (%)

Таблица 2

Валутна структура на кредитите (%)