Превъоръжаването на Европа включва танкове, дронове и самолети, но даже и в съвременния конфликт нищо не може да се направи без... барут. На ЕС се пада едва около 1% от световното му производство. На фона на политизация на глобалната търговия и бушуваща война на границите на евросъюза, тази ситуация явно не е добра.
За нова фабрика за барут у нас се говори от няколко месеца. Първо - около частен проект на Емилиян Гебрев, който твърди, че е блокиран по политически причини. После лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се обяви за барутен завод, но държавен. След това и шефът на Rheinmetall Армин Папергер повдигна темата за такова производство у нас.
Така или иначе, защо има потенциал за барутна фабрика точно в България? "От нашите памуци, след обработка със сярна и с концентрирана азотна киселина, се получава нитроцелулоза, която е силно възпламенима и се използва за направата на барут", обяснява пред БНТ проф. Нели Вълкова, директор на Института по полски култури в Чирпан. Структурата има едновековна история именно в селекцията на памук.
Българският памук е с по-къси влакна, което го прави по-неподходящ за текстилната промишленост, но именно такъв се търси в производството на бездимен барут.
Оказва се, че само още две държави в ЕС в момента произвеждат субсидирано памук - Гърция и Испания.
Каква е реалността?
Според цитирани от в. "Марица" данни на агроминистерството, през 2023 г. прибраното количество влакнодаен памук е едва 1147 тона. Площите не са посочени, но година по-рано са били под 13 000 дка.
За сравнение, в Гърция се субсидират 2 500 000 дка, а в Испания - 50 000 дка.
През 70-те у нас е имало около 1 милион декара памук. През тази година се очакват около 30 000 дка.
По думите на проф. Вълкова стопаните у нас са в състояние бързо да започнат да отглеждат памук, но има редица други проблеми преди добивите - като липсата на механизация и на добре работещи поливни системи.
Това поставя цялата "барутна" тема под сериозна въпросителна.
USD
CHF
EUR
GBP
