Интензивното превъоръжаване на Европа на фона на войната в Украйна доведе до гигантски инвестиции във военното производство, като някои от тях се случват у нас и в нашия регион. През последните дни в конкретни действия се превърнаха заявките на Rheinmetall да строи завод за барут у нас, но това далеч не е единствената стъпка в тази посока.
Вече е напълно ясно, че германският концерн ще работи с ВМЗ-Сопот по този проект, както и по ново производство на 155-милиметрови артилерийски снаряди. 50% от собствеността ще е българска, а финансирането ще дойде по програмата на ЕС SAFE за дългосрочни заеми. Очаква се нашата страна да иска до 960 млн. евро.
Според председателят на комисията по отбрана в НС Христо Гаджев (ГЕРБ), става дума за механизъм, при който кредитите се изплащат от държавите членки след 15 години, а "дотогава заводът ще си изплати сам заема".
Лидерът на партията Бойко Борисов заяви по време на среща с изпълнителния директор на Rheinmetall Армин Пепергер, че "заводът за барут ще бъде колкото два немски завода тук, най-големият в Европа".
Отново "най", но този път най-модерен и то в света ще е друг барутен проект на Rheinmetall на Балканите - в румънския окръг Брашов. Договорът за новия завод беше подписан от икономическия министър на северната ни съседка в присъствието и на българския президент Румен Радев.
Строителството започва догодина и ще продължи 36 месеца, а след края му ще бъдат отворени 700 работни места. Инвестицията е за 535 млн. евро.
Румънското правителство отбелязва, че условията по договора са били преразгледани с цел Букурещ да може да налага вето на някои важни решения, да има гаранции за ангажирането на местни доставчици и да бъдат намалени лицензните такси.
Междувременно отново от интервю на Христо Гаджев стана ясно, че у нас явно се работи по още два частни барутни завода. Единият е на "Емко" на Емилиян Гебрев, който преди време публично се оплака, че властта блокира проекта му. "Проектът на г-н Гебрев не е единственият частен проект за изграждане на завод за барут. В "Арсенал" - Казанлък също ще изграждат, но не е публично достояние", посочи депутатът.
България е имала барутно производство в миналото, като даже около Балканската война фабриките са били общо 6. Сега обаче целият ентусиазъм около новите производства е под една голяма въпросителна - основна суровина почти не се отглежда у нас. Става дума за памука, като българските сортове са особено подходящи за преработка до нитроцелуоза.
През 70-те в България е имало около 1 милион декара, докато през тази година са едва около 30 000. Според експерти евентуално въвеждане на субсидия или добри изкупни цени са само част от решението - тази култура изисква добре работещи поливни системи и много вода. А България в момента няма нито едно от двете.
Така вероятно новите заводи поне в началото ще разчитат на вносна суровина.