Заводът за барут, който може да възроди бизнеса с памук в България

Днес едва ли са много хората у нас, които си спомнят, че България има сериозни традиции, свързани с производството на памук. Както Money.bg писа по-рано тази година в момента у нас памук отглеждат само 64 производителя. Точно 64 са земеделските стопани, които са получавали подпомагане от Държавен фонд "Земеделие" по интервенцията "Специално плащане за култура - памук" за миналогодишната кампания, показва проверка на специализирания портал agri.bg.

Културата се отглежда на площ от около 20 000 дка, а квотата е ограничена до 33 000 дка. Нека обаче се върнем назад във времето.

40 000 производители отглеждат памук в Гърция, у нас - само 64

Без него не може да се произвежда барут

След 1989-а година бизнесът с памук у нас буквално замира. След влизането на страната ни в ЕС и възможността за субсидии обаче интересът към културата отново се повишава. От първоначално определената за подпомагане квота от 100 000 декара, площите са редуцирани до 33 000 дка. В рамките на Евросъюза единствено Гърция, Испания и България могат да отглеждат памук. И докато, както вече споменахме, българските производители са едва 64, гръцките са 40 000.

"България разполага с традиции, семена и площи за възстановяване на памуковото производство. При наличие на инвестиции в машини и съоръжения за първична преработка, земеделците могат бързо да осигурят необходимите количества", коментира пред БНР проф. Нели Вълкова, директор на Института по полски култури в Чирпан.

Източник: iStock Images

Памук в България се е отглеждал от древни времена

В началото на миналия век държавата ни е била на първо място в Европа по отглеждане на площи с памук. В началото на 80-те години са се отглеждали около 1 милион декара, не само в Южна България, но и в части от Северна България. Постепенно, със закриването на фабриките за първична преработка на памук, площите му намаляват и около 2002-2004 г. са били около 3-4 хил. декара.

"Имаме условия в страната. Имаме в Южна и отчасти в Северна България около 600 хил. декара, които са подходящи за отглеждане на тази култура", казва проф. Вълкова.

На българския пазар се предлагат не само български, но и американски, гръцки сортове памук. Могат още следващата година да засеят площи с памук. Проблемът е, че в България са много малко машините за прибиране на памук и има само една изкупвателна организация - "Текстилни влакна" - Хасково. Ограничено е изкупуването на памука.

През последните 2-3 години към нашите памуци интерес проявяват и гръцките фабрики. Те изкупуват част от продукцията. Но за да се реализира в тези заводи за барут, трябва да се преработва в България. Потенциал у нас има - не само заради сортовете, но и заради климатичните и почвените условия в Южна България. Проблем обаче е нуждата от добре работещи поливни системи и много вода. А България в момента няма нито едно от двете.

Източник: iStock

Как барутът може да възроди бизнеса с памука?

Според експертите късовлакнестите сортове памук, които се отглеждат у нас, са особено подходящи за барут, тъй като влакното им е с висока здравина. Освен това дават по-големи добиви и по-добра реколта. От полето памукът се прибира с памукокомбайни - суров памук. Това количество памук отива в цехове, в които се отделя влакното от семето. Влакното се балира и оттам нататък може да се използва в оръжейната промишленост.

"Семето се отделя и от една страна може да се използва за засяване, от друга страна може да се използва като масло, което също може да се използва във военната промишленост като смазка. Нашите памуци съдържат много високо съдържание на масло, за разлика от дълговлакнестите, които се отглеждат в Гърция и Испания", разяснява проф. Вълкова.

Европа има нужда от барут, а барутът - от памук: Какво предлага България

Нашата страна е една от едва трите в ЕС, които имат производство

Разходите за семена също са сравнително ниски - килограм български семена струва около 5 лева, като за един декар са нужни два килограма.

За нова фабрика за барут у нас се говореше от месеци. Вече знаем, че такава ще има. ВМЗ-Сопот и Rheinmetall ще създадат съвместно дружество между най-голямата германска оръжейна компания и ВМЗ-Сопот. То ще управлява два нови завода - за производство на енергетични материали и заряди и за производство на 155-милиметрови боеприпаси.

"От нашите памуци, след обработка със сярна и с концентрирана азотна киселина, се получава нитроцелулоза, която е силно възпламенима и се използва за направата на барут", коментира наскоро и пред БНТ директорът на Института по полски култури в Чирпан проф. Нели Вълкова.

ВМЗ-Сопот и Rheinmetall: Българо-германски заводи ще произвеждат снаряди за артилерията

Страната ни ще кандидатства за заем до 960 млн. евро за финансиране на проектите

В обобщение можем да кажем че, единият бизнес наистина може и да възроди другия. Или пък не. Все още никой не се наема да прави големи прогнози.