Вторият доклад от форума „България в Европа - зелена политика", който се провежда в понеделник в резиденция Бояна,  бе изнесен от биолога Христо Николов. Той си постави а цел да оцени грешките и постиженията в зелената политика на България за последните 17 години. Изводът му бе: „Доста слаба зелена политика, която едва ли може да се похвали с особени постижения".

Напредъкът на България в това отношение, все пак отбелязан в последните години, е бил заплатен с много висока цена, със „скъпи жертви". На първо място Николов отбелязва, че горите на България са намалели с 15% спрямо база 1986 г. Данните са потвърдени със снимки от Космоса.

76% от крайречните гори на Марица са унищожени за последните 20 години. В местността между Созопол и курорта Каваците е съсипана цяла защитена територия с уникални съобщества. 80 мини-ВЕЦ, които са изградени в Родопи, са извадили региона от природна категория, към която на Европейския континент се отнасяха само Карпатите в Румъния и Западния дялове на Родопи. Без да се отчитат огромните загуби от рибни ресурси, изграждането на въпросните мини-ВЕЦ осуети дългогодишно извличане на огромни приходи от екотуризъм.

На въпроса ЗАЩО се стигна до това, Николов открои няколко етапа в развитието на отношенията човек - природа от най-новата ни история. От 1990 до 1994 голяма част от загубите, в частност за горите, бяха причинени от крайната бедност на населението. Следващата вълна се свързва с възникването на организирано дърводобивно лоби, което дълго време пречи на приемането на съответните закони, а след като те са приети - възпрепятства осъществяването им с подзаконови актове.

В тези години липсва единна политика, която да изразява отношението на България към опазването на природата. Последната вълна е строителната инвазия, при която „местни велможи от най-ниска класа сменят неоснователно статута на земята".

В градивен план, Христо Николов вижда 4 направления за зелената политика на България: оценка на заплахите, оценка на нормативната база, оценка на капацитетите и структурите за вземане на решение, процес на междусекторна интеграция.

Според автора, България изостава в четвъртата категория, докато по отношение на нормативната база е направено далеч повече. По отношение на междусекторната интеграция са приети десетки национални и регионални международни актове, но те трябва да се интегрират в плановете на всяко министерство, община, предприятие.

Сега законодателството „стои в лавицата" и не се прилага в секторните планове. Най-показателния пример: през 1995 г. в София е приета Европейска конституция за опазване на околната страна, позната като Софийска конвенция в някои държави, която не е станала основа на нито една заповед на МОСВ; в анкети е установено, че никой от чиновниците не е чувал за нея, не е била предмет на обсъждане на нито една оперативка дори.

Освен това: България е 142-та страна в света, ратифицирала след натиск отвън Конвенцията за биологично разнообразие, което според Христов е индикатор за отношението на българската политика към „зелените" въпроси.

Само 5% от служителите на МОСВ отговарят за опазването на природата на места - останалите са служители в сградите на ведомството. Така всеки един служител от онези, които работят „на поле", има да отговаря за 5 хиляди кв.км. площи. Естествена е ниската ефективност на надзора и упражняването на практиките за устойчиво развитие. Следва въпросът, кой ще усвоява до € 100 млн. годишно, които ще идват за нашата природа по европейските присъединителни фондове?

Христо Николов завърши доклада си с искането Министерският Съвет да внесе в Главна прокуратура случаите, в които са сменили статута на 200 хиляди декара земеделски площи през последните години (80 хил. дка от тях са европейско природно наследство). Николов е за ангажиране на бюджета със структурната реформа, според него увеличението трябва да бъде трикратно. От 180-те общински еколози в страната, голяма част са с неадекватно образование и квалификация и са назначавани по роднински принцип.

„Нямаме петрол и нобелови лауреати, но имаме природа".