Близо половината от икономическите престъпления в България са извършвани от потребители, а 35% от компаниите у нас са понесли загуби между 100 хиляди долара и 1 милион долара в следствие на различни измами. Това стана ясно по време на представяне на доклад за България от глобалното двугодишно проучване на икономическата престъпност през 2018 година, изготвено от PricewaterhouseCoopers (PwC).

В него са включени мненията на 7228 участници от частния сектор в над 123 държави. У нас най-сериозно присъствие имат тези от индустриалния сектор, следвани от сферата на технологиите и финансовите услуги.

"45% от икономическите престъпления в България са извършвани от потребители и такава е тенденцията за целия ни регион. Интересното е, че това бележи значителна промяна в сравнение с предходните години, когато традиционен лидер беше присвояването на активи. През 2016 година техният дял беше 66 на сто. Трябва да отбележим и още нещо - сега вече измамите са по-сложни и често са свързани с киберсигурността", това коментира Ренета Мамасян, която е мениджър форензик услуги в България за PwC.

На второ място по значение у нас сред икономическите престъпления са корупцията и подкупите, като тази група е с дял от 40 на сто. Трети са кибер престъпленията с такъв от 30 на сто.

В доклада се посочва още, че като цяло в България има спад на икономическите престъпления до 31% докладвани такива през 2018 година към 38% за 2016 година.

Любопитно е да се каже, че у нас делът на докладваните нередности в това отношение е значително по-малък от този в глобален мащаб, който достига 49 на сто. Той е и значително под резултатът за Югоизточна Европа - 39 на сто, както и в сравнение с някои страни от региона, като Румъния и Хърватия, например. При тях докладваните такива нарушения са съответно с дял от 42% и 53%.

"Това повдига въпроса дали това е реално или по-скоро имаме ниска осведоменост по отношение на тези случаи", казва Мамасян. Тя допълва, че в страната има голямо увеличение на участниците, отговорили, че не знаят дали в тяхната организация е имало икономическа престъпност. "Тази тенденция е притеснителна и се надяваме, че е само временна", посочи експертът.

Неизбежно икономическите престъпления оказват негативен ефект и носят загуби за компаниите. От PwC отчитат, че 35% на сто от фирмите, станали обект на такива, изчисляват загубите си в рамките на 100 хиляди долара до 1 милион долара. При 15% от тях смятат, че щетите са в размер между 50 и 100 хиляди лева, а за 5% сумите на между 1 и 5 милиона долара.

Интересното е, че за една четвърт от засегнатите компании е трудно да изчислят загубите си. Ренета Мамасян обяснява това с разбирането, че освен преките загуби има и много косвени такива, чийто ефект се вижда и се оценява напред във времето.

По отношение на извършителите на икономически престъпления, все по-рядко това са служители на дадена компания. Случаите с участие на кадри на засегнатата фирма са намалели двойно от 2016 година насам до 17% през 2017 година. За сметка на това обаче има ръст на измамите, извършени от външни лица, като 80 на сто от тях са клиенти на компанията.

Ренета Мамасян посочи, че най-добрият начин дружествата да избегнат подобни измами е превенцията. По нейните думи обаче 35 на сто от анкетираните български участници посочват, че нямат политики, насочени в тази посока. Голяма част от компаниите у нас обаче отчитат риска от кибер престъпления, като 57% имат въведен план за киберсигурност.

"Това за нас е сигнал, че компаниите разпознават киберсигурността, като стратегическа заплаха за бизнеса си", каза експертът.

"Компаниите трябва да вземат под внимание външните заплахи. Най-вече става въпрос за онези "слепи зони", които трябва да избягват чрез проверки на партньорите и клиентите си", съветва Мамасян.