За наблюдателя, който гледа как Toyota Prius преминава покрай него, хибридното задвижване на автомобила ще остане скрито, но подобреното изпълнение ясно се вижда в показателите за разход на гориво. Същото се отнася и за хибридния икономически модел на Япония - пише The Economist. Един външен наблюдател най-често не може да си обясни защо дадена компания променя принципите си. Но е ясно, че в икономическия пърформънс (постижение, изпълнение, резултат) на Япония подобрения има и поне някаква част на подобрението се дължи на възприемането на нов хибриден модел.

„Япония едновременно прегърна и отхвърли американския капитализъм", твърди учен в Бъркли. След като същността на американския капитализъм бе разбрана, японските бизнес лидери внимателно подбраха кои аспекти да възприемат от него. Получава се един действително хибриден модел, в който тесните отношения на корпорациите с работниците се запазват, в същото време се работи приоритетно за създаване на стойност за акционера. Пожизненото наемане остава в сила, но заплащането е въз основа постигнатите резултати. Поемат се повече ангажименти към глобалната икономика, но някои дейности се запазват специално за Япония, а на някои японски практики се прави дуплика на чуждестранните пазари.

Колко често се използва подобен хибриден модел? Грегъри Джексън, специалист по международни сравнения в корпоративното управление в лондонския King's College и Хидеаки Мияжима от Университета Уаседа са анализирали данни за 723 японски компании, събрани от финансовото министерство. Открояват се три клъстера: 24% от японските корпорации са възприели хибридни модели, 42% са традиционни японски фирми, другите 34% са някъде по средата.

От фирмите с хибридни модели, 94% предлагат пожизнено наемане, 45% заплащане базирано на постиженията, 39% предлагат на служителите си опции за акции. В тези компании по-често се срещат външни лица в управителните бордове, по-често се използват корпоративни бонове като източник на финансиране и по-рядко банки, висок е делът на чуждестранната собственост на акции.

В тази група спадат много големи международно ориентирани фирми като Toyota, Canon, Yamaha, NTT DoCoMo, Hitachi и Mitsubishi. Архетипът на корпоративна Япония, Toyota, е типичният пример за хибрид: преминал е към финансиране чрез бонове за сметка на банки, висок е делът на чуждестранната собственост на акции, въведени са опции за акции. В същото време компанията продължава да наема служителите си пожизнено и се противи на назначението на външни лица в борда.

Традиционните японски фирми предлагат пожизнено наемане без изключение; никоя от тях не практикува заплащане базирано на постиженията. Едва 19% предлагат на служителите си акции. Обикновено всички в бордовете са вътрешни хора, разчита се на финансиране от банките и малцина са чуждестранните инвеститори, на които биват продавани акции на компанията. Секторите са строителство, химическа индустрия, машиностроене, храни.

Компаниите в третия клъстер запазват традиционните структури на собственост и финансиране, но са възприели пропазарни политики по заетостта. В тази група попадат фирми от търговията на дребно, технология, семейни фирми от различни индустрии.

Според Джексън, хибридните фирми се представят значително по-добре от другите две групи, измерено на база възвращаемост на активите. Изглежда хибридните модели позволяват на фирмите да разпространят конкурентните си предимства по широкия свят. Макар хибридите да са само 24% от броя на японските фирми, те дават работа на 67% от работната сила.

Това повдига въпроса колко стабилна е хибридната система и дали тя не е просто стъпка към пълното въвеждане на англо-саксонския модел. Според Джексън подобно нещо не може да се каже, защото в голям брой компании, където се е преминало изцяло към капитализъм „американски" стил, дискусиите за реформи в борда замръзват, а самите компании се забавят. Въпреки възраждането на икономиката, спряно е намаляването на кръстосаната собственост и дори се тръгва в обратната посока. Всичко това според ученият означава, че хибридният модел е стабилен и не е само спирка по пътя към американския модел.

На половината път за Америка
„Не сме длъжни да вървим по пътя на Америка", казва Юкио Янасе: заместник директор във фирма, чийто основател е привърженик на американския стил на корпоративно управление. „Във фирмата често казваме - да отидем на Хаваите. Те са по средата на пътя между нас". Въпросната компания се листва както в Токио, така и в Ню Йорк и сред членовете на борда й има външни лица.

Идеята за средният път, който може да работи и в други страни, е нещо като изкушение. От Япония се очаква разработването на нов управленски модел, който да съчетае капитализма със социалните ценности. Има ли това нещо общо с европейския модел? Да, но нещата не са идентични, тъй като в Япония данъците са по-ниски, а държавата (институциите на държавата) по-малка. При това за разлика от Франция, Германия и Скандинавия, компаниите са силно ангажирани в подкрепа на обществото.

Друга разлика с много части на Европа е, че в Япония на бизнеса се гледа като на почтено занимание, което осигурява социални блага - вместо на необходимо зло. Но според г-н Мара от A.T. Kearney, който изтъква тази разлика, поемането по средния път ще е грешка. Ако тръгне по-бързо към Америка, Япония рискува да се превърне в нещо като Швейцария: удобна, но самодоволна и неадекватна.

Япония без съмнение се променя, но бързината на промените не е задоволителна - това е опасението на друга група анализатори на японската икономическа и социална структура. Япония е втората икономика в света. Япония формира продукт, равен на този на половин Азия. Така е. Но след като Европа и САЩ обръщат все по-често поглед към Китай, Япония може да попадне в застояли води. Япония се нуждае от по-бързи реформи, тъй като останалият свят се променя по-енергично, става дума на първо място за Индия и Китай.

Други като бившият министър Кунико Иногучи считат, че по-бързи реформи не са необходими - по-скоро трябва да се пристъпи към фино настройване на въздействието на реформите. "Повечето реформи са технократичен въпрос ... така че процесът ще продължава". Някои анализатори даже изтъкват, че е опасно да се реформира Япония твърде бързо. Тази страна възприема реформите чувствително и има собствен път за реформи.

Къде ще бъде корпоративна Япония след десетилетие? Според оптимистичния сценарий хибридният модел ще върне страната на глобалната лидерска позиция. Прогресът ще се ускори особено в електронните и екологичните технологии. Двойствеността на страната ще бъде преодоляна: става дума за разделението между бедни и богати, между глобални и локални компании, между пенсионери и работещи, редовни и нередовни работници, градски и селски общности.

Песимистичният сценарий предвижда продължаване на бавния темп на реформите, но без достатъчен ръст, който да позволи на правителството да се справи с огромния дълг на страната, като населението застарява и данъчната основа се свива. Слабото потребление също е сериозна грижа на Япония. А най-способните млади японци могат да започнат да напускат страната си в търсене на по-добри възможности.

В действителност най-вероятно ще се случи нещо средно между двата сценария. Но нещата могат да се променят драматично благодарение действието на два важни фактора:

първият е демографската промяна и свързаната липса на трудови ресурси. Всъщност това може да ускори приемането на реформите и да доведе до нов технологичен ръст и от заплаха да се превърне в невероятна възможност.

Има основания да мислим по този начин: когато преди Япония е била в криза, много често е отговаряла именно с нови технологии. Може би по-малкото работници ще ускорят роботизацията, нанотехнологиите, още по-сериозно заместване на човешката сила. Китай и Корея също са със застаряващо население: ако Япония реши проблема си, други веднага могат да се възползват.

Втората интригуваща възможност е темпът и характерът на промените да се премести в японска полза. Определено Япония има по-малък успех от Америка в софтуерните компании и стартиращите интернет предприятия. Обаче следващата голяма технологична вълна е в сферата на чистите технологии, където предимството е на японска страна. Ако веднъж масово се тръгне към нови енергийни технологии и производството им в големи мащаби, Япония ще има твърде изгодна изходна точка. В края на краищата кой сега е водещият производител на хибридни коли и слънчеви панели?

Чужденците изтъкват колко път има да върви още Япония. Японците показват големия си напредък за последните десет години. Има всеобщо съгласие, че реформите трябва да продължават - хибридният модел да се развива и по-нататък, повече компании да го възприемат. Но няма да е разумно да се очаква Япония да изгуби собствения си път в угода на изцяло американския подход.

Хайде сега отново да погледнем Toyota Prius. Хибридният й дизайн е усъвършенстван. През 2010 ще има хибрид с по-добри акумулатори, който на кратки разстояния ще може да се движи само с електроенергия. Тези, които са се возили в прототипа, казват „повярвайте, прекрасен е". Хибридният дизайн поставя основата на автомобилите, задвижвани с горивни клетки. Някои хора считат, че Toyota трябва изцяло да станат електрически - по същия начин някои смятат, че бизнес философията на Япония трябва да е изцяло американска. Но мнозина, и изглежда повечето, са на мнение, че бъдещето е за хибрида.

На снимката: кадър от филма на Акира Куросава "Седемте самурая"