Монотонно бръмчене на двигатели и поточни линии. Ритмични звуци от хидравлични и пневматични системи. Удари на метал в метал. 24 часа в денонощието. 7 дни в седмицата. Заводът от поне 200 години е един жив организъм, който се развива непрестанно в търсене на по-висока ефективност и по-добри резултати.
Най-големите в индустриалната сфера вече правят следваща революционна стъпка. Заводите не са само жив организъм - те "мислят": мощни алгоритми анализират данните от огромни количества сензори и датчици и в реално време оптимизират всеки процес. Това вече се случва в заводи на индустриалния гигант Bosch, а заслугата е на екипи с българско участие.
"Ако традиционният софтуер е като влак, движещ се по предварително изградени релси, то AI може да се разглежда като автономен дрон. Той лети самостоятелно, преценява терена в движение и променя курса според обстановката", коментира пред Money.bg д-р Марян Ризински - мениджър на софтуерен екип по backend разработка в Bosch Digital. Над 300 базирани в България специалисти отговарят за "ъпгрейда" на цялата група Bosch.
Източник: Личен архив
По думите му дигитализацията на съществуващи бизнеси понякога води до ситуации, в които трябва да се оптимизират стотици взаимосвързани процеси, а тогава "класическите алгоритми се оказват неефективни". Тук идва ролята на AI, който е много по-адаптивен спрямо данните и казусите, с които се сблъсква.
За целта обаче трябва да се създаде цялостна облачна система и именно тук е ролята на Ризински и колегите му. По думите му тестовите резултати са "доста обещаващи" и очакването е да се подобри производителността във фабриките на Bosch.
"Един от ключовите начини, по които AI трансформира фабриките и машините, е чрез прогностичната поддръжка. С помощта на AI алгоритми, обучени да разчитат потоци от данни, събрани от сензори в машините и системите, могат да се предвидят възможни повреди - още преди те да се случат. Това означава по-висока надеждност, бърза реакция и оптимизирани разходи за поддръжка", посочва мениджърът.
Друга сфера на приложение е контролът на качеството чрез машинно зрение - камери с висока резолюция следят целия производствен процес и дефектните продукти се отстраняват автоматично, бързо и надеждно.
Не е толкова лесно обаче да убедиш хората от индустрията да скочи към новото - все пак говорим за промени в установени процеси и много нови въпроси, свързани със сигурността и човешкия фактор. Марян Ризински прави паралел с навлизането на интернет преди 30 години.
"Когато демонстрираш, че благодарение на една AI система се стига до намалени разходи, по-ефективна работа на една производствена линия или подобрение на качествения контрол, тогава числата говорят сами и може да се направи по-лесна преценка за ползите", посочва той.
В масовото съзнание AI се свързва с т.нар "халюцинации" - генериране на правдоподобно звучаща, но напълно невярна информация. Това би било огромен проблем в индустриална среда. Марян Ризински обаче отбелязва, че в заводите се използват решения, които анализират структурирани данни, сензорна информация и ясно дефинирани процеси - няма ненадеждни източници или липса на контекст.
Въпреки това обаче мениджърът е категоричен: "Изкуственият интелект подпомага процесите - той анализира данни, открива закономерности, дава предложения. Но всяко важно решение минава през проверка и валидиране от експерти. Това е фундаментален принцип, заложен още в началото на дизайна на системната архитектурата и разработката на продуктите".
В този смисъл за него е наивно или даже подвеждащо схващането, че много професии ще бъдат заместени от машините: "Колкото и да се усъвършенстват, на днешните AI модели фундаментално им липсват две неща, които движат човечеството напред от хилядолетия - способност за създаване на нещо изцяло ново и самостоятелна воля за действие".
AI е инструмент и съюзник, с който трябва да се работи, но "технологията е само половината от уравнението - останалото зависи от хората, които я използват", убеден е Марян Ризински.
USD
CHF
EUR
GBP
