Доклад на Международния валутен фонд, оповестен в понеделник от FT, показва пред колко трудности са изправени страните в една ключова област - Централна и Източна Европа.

Анализът, който обхваща Турция, както и бившите комунистически държави, посочва, че брутният вътрешен продукт на региона ще се свие с 2.5 на сто тази година, срещу 4.25 на сто ръст в последната прогноза от есента.

"Финансовата криза доведе до интензифицирането на вече съществуващи уязвимости на развиващите се европейски икономики... Кредитни загуби от чуждестранните филиали на западноевропейските банки заплашват да стартират низходящ порочен цикъл... Регионалните валути са под натиск и напрежението върху тях се увеличава", се казва в доклада, който е писан преди един месец.

Авторите смятат, че страните от ЦИЕ (с изключение на Русия, която разчита на своите огромни валутни резерви), трябва да изплатят $413 милиарда външен дълг, чиито падеж през тази година и да финансират $84 милиарда от дефицита по текущата сметка, както и по-малки суми, дължими през 2010 година.

Фондът очаква вследствие на плащанията частния дълг да намалее с до 50 на сто, а държавният с 90 на сто през тази година и леко да се понижи през 2010 година.

На тази основа, след като отчете и други променливи, МВФ оценява, че "финансовата пропаст" в региона или парите, които не могат да бъдат финансирани от пазара - може да достигнат $123 милиарда през 2009 г. и $63 милиарда през следващата.

Като в този негативен показател ще води Румъния ($34млрд.), Турция ($40млрд.) и Полша ($59млрд.), като последната е страна, която досега избягва най-лошото от кризата.

МВФ може да помогне за запълване на пропастта от общо $186 милиарда с повече от $81 милиарда от неговите ресурси, на базата на предназначените за отделните страни "квоти за финансиране" от МВФ. До $105 млрд. може да са необходими от други институции, включително Европейския съюз и правителства.

"Има разлики в начина, по който отделните страни са разположени да издържат на кризата", казват авторите.

Докладът предупреждава, че старите членки на ЕС не са имунизирани срещу ефектите от кризата в ЦИЕ като: "Ще бъде необходима проактивна стратегия , за да се разрешат проблемите в напредналите страни от ЕС, които биха могли да бъдат засегнати от финансовите сътресения от кризата в развиваща се Европа."

МВФ подчертава уязвимостта на страните с голям дял на вътрешните заеми в чуждестранна валута - начело с Естония, Латвия и Сърбия.

В района повечето от банките са дъщерни дружества на западно европейски финансови групи и може да се изправят пред нива на просрочените задължения от около 20 на сто от общите кредити.

Експозициите на западноевропейските банки в ЦИЕ са оценени на $1 600 милиарда, като вероятните загуби може да достигнат $160 милиарда, което ще доведе до нуждата от 100 до 300 милиарда долара нови капитали.

За това докладът призовава за общоевропейски действия с участието на ЕС и Европейската централна банка, въпреки че Брюксел и ЕЦБ са изразили съмнения относно това и предпочитат диференцирания подход.

МВФ прогнозира, че "интензифицирането на кризата, може да започне с разпадането на някой от валутни бордове" в региона, вероятно в една от трите прибалтийски държави.

Отговорът на кризата в ЦИЕ трябва да включва краткосрочна ликвидна подкрепа, макроикономическа стабилизация и банкова рекапитализация с подкрепата на ЕС, както и преструктуриране на финансовия сектор в Източна Европа и  преструктуриране на дълга.

За членове на ЕС, МВФ също така препоръчва евроизация - приемане на единната европейска валута.