България за последно е можела да вдигне 150 бойни самолета вероятно някъде в самото начало на 90-те. Именно с толкова днес разполага само една от големите военни компании - а това е сектор, в който конкуренция не липсва. Тук не говорим за наемничество в класическия смисъл на думата (или поне не само), а за легитимен бизнес за милиарди долари.
По обясними причини, той не е твърде публичен, но днес от него зависи нивото на подготовка на бойните пилоти от все повече държави.
Наемници в небето
Пилоти наемници има вероятно откакто има военна авиация. Един от примерите в историята са китайските ВВС по време на войната с Япония - огромна част от летците са чужденци. По-късно и в някои от конфликтите в Азия и Африка по време на Студената война враждуващи страни си плащат за подкрепа от въздуха.
Въпреки това, за първата модерна частна военна компания със собствено авиокрило се смята основаната през 1989 г. южноафриканска Executive Outcomes. С 3 изтребителя МиГ-23, преоборудвани за атаки на земни цели тренировъчни самолети Pilatus PC-7 и вертолети Ми-24 и Ми-8 наемниците подпомагат спецсилите на ЮАР в операции в Ангола и Сиера Леоне.
Academi, както днес се казва известната в миналото военна компания Blackwater, поне официално няма бойни самолети, но разполага със сериозно количество транспортни и разузнавателни машини.
Руската "Вагнер" според AeroTime в определени периоди е имала поне 14 самолета - изтребители МиГ-29 и ударни Су-24.
Най-сериозен инвентар обаче имат друг тип военни компании, които поне официално не участват в реални битки.
Асове под наем
Частният сектор се оказва изключително подходящ за подпомагане на подготовката на пилоти, радарни оператори и друг военен персонал. През Студената война в САЩ има цели специални ескадрили "агресори", които трябва да играят ролята на "вероятния противник" по време на учения. Това са много опитни пилоти, които подробно са изучили тактиката на съветските си колеги и се стремят да действат като тях при "спаринги" с бойните летци.
Поддържането на такива структури е изключително скъпо, а през 90-те генерално западните ВВС намаляват ученията със симулиран въздушен бой. Не струва евтино и да се ангажират изтребители за занятия, в които се отработва насочване на въздушен удар по вражеска цел. Светът обаче вече не живее в "Края на историята" и такива умения са нужни.
Тук идва ролята на военните компании. Само САЩ дадоха над 6 млрд. долара на 7 компании именно за ролята на "агресори", с които да влизат в симулативен бой пилотите им.
Сега ще разкажем повече за тях.
Най-важните имена
Общото между всички частни ВВС е, че разполагат с относително стари самолети, които обаче са модернизирани с най-съвършена авионика, която ги прави съвместими с модерни оръжия и системи за радиоелектронна борба. Освен това, пилотите са бивши кадри на американските ВВС и флота или аналогични на тях структури - изключително опитни летци. Същото важи и за наземния персонал.
По официални данни най-много самолети притежава Draken International. Нейният авиопарк е пръснат из целия свят - заради проектите за различни държави и структури, с които компанията е ангажирана.
Основната ѝ машина е Douglas A-4 Skyhawk - реактивен щурмови самолет от 60-те, който обаче е с редица подобрения. Освен нея тя има голям брой бивши френски многоцелеви изтребители Mirage F1, няколко МиГ-21, чешки леки щурмови Aero L-159 и 15 специално оборудвани Dassault Falcon 20.
Airborne Tactical Advantage Company също е с много сериозен авиопарк - една ескадрила бивши израелски изтребители IAI Kfir, над 60 Mirage F1, както и известен брой Hawker Hunter и Aero L-39.
Top Aces през 2020 г. купиха 29 F-16A от Израел, а Tactical Air Support първоначално имаха Су-27, преди да се прехвърлят на модифицирани от специалистите им Northrop F-5.
RAVN, известна преди като Air USA, влязоха в новините преди 5 години, когато обявиха, че ще купят 46 австралийски F/A-18 Hornet. Сделката пропадна и изтребителите отидоха за скрап, но компанията продължава да има немалко Hawker Hunter и Aero L-39 - както и 4 МиГ-29, които за момента не се използват.
Разнообразието от машини не е случайно. За базови (и евтини) задачи като обучение на радарни оператори могат да се използват тези с по-скромни възможности, докато за поразяване на земни цели по координати от земята или въздушен бой компаниите предлагат самолети, които с направените им модификации и големия опит на пилотите им максимално се доближават до изтребители от 4-о поколение.
Подобна гъвкавост в рамките на военновъздушните сили на западна държава би струвала много по-скъпо в сравнение с "аутсорсинга".
Ще ги видим ли в бой?
Никоя от частните военни компании (освен "Вагнер") не би се похвалила с участието си в реален военен конфликт. Възможно е обаче да има такива случаи, в които външната експертиза и разузнавателна информация помагат на воюващи армии.
Пенсионираният полковник от американските ВВС Джефри Фишър обаче предложи да се направи стъпка отвъд това в най-голямата война в Европа от 1945 г. насам. В своя статия за Kiyv Post през 2023 г. той коментира, че вместо да се мисли за въоръжаването на Украйна с модерни изтребители, западните страни трябва сериозно да обмислят варианта да възложат на частна военна компания да подпомогне защитата на нападнатата от Русия страна.
Аргументите му - няма наличност на свободни изтребители, обучението на летците отнема време, а експлоатацията е скъпа.
Няма данни тази идея да е получила подкрепа както в Киев, така и във важните за хода на войната западни столици. Тя е проблематична по множество причини, включително - заради статута на работещите в военните компании, които могат да се окажат без закрила от Женевската конвенция. Освен всичко друго, изглежда и че подобно рисково от всяка гледна точка начинание просто не си струва за тези частни ВВС - основната им дейност е достатъчно доходоносна, а и нужна в стратегически план.
USD
CHF
EUR
GBP
