След сравнително слабото начало на хилядолетието, производственият сектор в Германия има основания да бъде удовлетворен от изминалите близо десет години, коментира International Herald Tribune. Тогава етикетът Made in Germany означаваше не толкова високо качество, колкото високи цени и объркваща конструкция. Разходите за труд в най-голямата икономика на Европа бяха излезли извън контрол и изглеждаше така, сякаш бъдещето на промишлеността е в източна Европа и Азия.

На германците бе заявено (често от други германци), че за болтове и гайки бъдеще в Германия няма. Наличието на тежко производство олицетворяваше невъзможността - или нежеланието на страната - да се трансформира в модерна ориентирана към услугите икономика като САЩ и Великобритания.

Днес произвеждащият сектор в Германия нараства като дял в БВП на страната, а Германия за четвърта поредна година изпреварва далеч по-големите икономики на САЩ и Китай като световен износител номер едно.

В добавка, с производството си Германия е нещо странно за световната икономика в момента: сигурно убежище във време на буря. Благодарение на болтовете и гайките за първото тримесечие на 2008 година икономиката е нараствала с годишно претеглените 6%. САЩ са почти или съвсем в рецесия, а гордостта на Британия, финансовите услуги, се сриват от трусовете по пазарите. Да не споменаваме страните, които се развиха благодарение на строителството си, като Испания и Ирландия, които се сблъскват с рязко икономическо забавяне.

За ирония, тъкмо тази „старомодна икономика" на Германия, толкова осмивана по-рано, в момента представлява невероятна сила. И между другото най-сериозният в момента проблем за германската промишленост е породен от успеха - липса на достатъчно квалифицирани инженери.

Преди да дойде часът на възхода, германските производители трябваше да се променят. Години наред те удържаха заплатите на стабилно ниво (да не се прави грешката същият пример да се дава на България - все пак в производствения сектор в Германия заплатите се изплащаха редовно и бяха напълно достатъчни за поддържането на достойно съществуване, бел.ред.), концентрираха се върху продукти с висока добавена стойност и се насочиха към най-съблазнителните аспекти на глобализацията.

Този процес повиши устойчивостта на германските фирми и те не пострадаха особено от скъпото евро, което на теория би трябвало сериозно да навреди на германската конкурентоспособност. „Вероятно е правилно да се каже, че Германия се нуждаеше от криза. Тя те принуждава да се променяш" - изтъква главният изпълнителен директор на Festo, компания произвеждаща сложно машинно оборудване.

Festo е компания от германската „средна позиция", Mittelstand, компании специализирани в производството на сложни машини и компоненти дълбоко вътре в производствения процес. За миналата година компанията има приходи от €1.65 млрд. Флагманските продукти будят асоциации с индустриална утопия - или кошмар, зависи от гледната точка: системи функциониращи на висока скорост и без човешка намеса.

Германските производители са си направили отлично сметката, тъй като големите нововъзникващи пазари, преди всичко Китай, също искат да произвеждат и проявяват поразителен апетит за германските машини. Новите пазари формират 7.5% от износа на Германия - приблизително толкова и САЩ.

Това от своя страна дава възможност на германците да развиват даже още по-скъпи продуктови линии, уверени в това, че търсенето няма да спадне, когато те се преместят в по-горните сегменти на пазара. „Да бъдеш просто евтин не е нашият вид бизнес", обяснява директорът на Festo. „Целта ни е да разработим продукти, които могат да бъдат продадени на по-висока цена".

Централна част от германската стратегия е контрол на разходите за труд чрез ограничаване повишенията на заплатите или удължаване на работните часове без компенсация. Част от уравнението е да се изнасят мощности в чужбина, така миналия ноември Festo започна препирни с профсъюзите за изнасяне на част от производството в Китай.

Най-странното е, че германските профсъюзи подкрепят усилията на мениджмънта. „Това, което влизаше в джобовете на нашите работници, като цяло бе по-ниско от онова, с което бяха свикнали" - твърди служител в IG Metall, профсъюзът представляващ интересите на Festo. Надделяла е силната идентификация на работниците с тази семейна компания и трудните години са преодолени.

В тази връзка са предприемани даже „крути" мерки като схеми на заплащане, които са гарантирали, че с времето новият работник ще получава по-малко от утвърдения, а натискът за по-висока производителност е стигнал дотам, че са премахнати почивките в трудовите процеси, които изискват повторяемост.

Само по този начин Германия остава неуязвима за силното евро. Вместо да се оплакват от скъпата си валута, както правят Италия и Франция, германците са склонни да изтъкват преимуществата от нея. Търговските стоки се оценяват в долари, а силното евро смекчава ефекта от поскъпването. „Можем да си представим, че на САЩ им е трудно (става дума за цената на петрола от $130). Но ние плащаме в евро" - твърди генералният директор на ContiTech, производител на индустриални компоненти.

Бумът в германското промишлено производство по време на финансова криза е карал доста икономисти да си блъскат главата за причините за този феномен. На теория кредитната криза трябва да възпре купувачите на големи машини и устройства, тъй като покупките се осъществяват с банково кредитиране. Икономист от UniCredit дава просто обяснение: компаниите за машини в момента изпълняват огромния брой поръчки, които са регистрирани преди август, когато започна глобалната криза. Средно едно германско машиностроително предприятие има работа за още седем месеца напред, а много са ангажирани и през 2009 г.

Изследователските институти очакват ръст от 1.8% за германската икономика през 2008 г. Първото тримесечие на годината постави под съмнение тези прогнози. Но дори ръстът на БВП да се забави, безработицата ще падне, вероятно до 6.9%, най-ниско равнище от десетилетие. Германската инженерна асоциация изчисли, че в сектора могат да бъдат наети допълнително 95,000 инженери, които биха създали допълнителен продукт от € 7 млрд.

Междувременно промишлеността се изнася извън Германия, но не защото разходите там са високи, а просто защото не достигат нужните хора. „Фесто" са отваряли заводи в Унгария, Чехия и България, за да привлекат квалифициран персонал. Източноевропейците получават по-малко, но като цяло са по-ниско производителни от германците, така че изнасянето на производството в тези страни е неубедително, счита директорът германец.

„Все още най-добрите хора могат да се намерят в западна Европа. Но повечето няма да са там в бъдеще".