Болезненото поскъпване на всички видове стоки и услуги постави инфлацията във фокуса на всички професионални и не толкова коментари през последния месец. Още повече, че предвид предстоящото приемане на бюджета за 2022-а, този въпрос е ключов по отношение и на приходите, и на разходите, а от там и на очаквания дефицит и равнище на дълга.
Правителството и управляващата коалиция упорито се опитват да ни убедят, че разходите, които са планирани за 2022-а няма да генерират инфлация. Особен акцент се слага на заложеното увеличени от 2 млрд. лева на социални разходи, за които било цинично да се твърди, че ще породят инфлация. Първи тази теза изложи финансовия министър Асен Василев, като каза, че инфлацията не може да изяде въпросните средства.
А през уикенда по темата се изказа и депутата от БСП проф. Румен Гечев, който в студиото на БНТ заяви: "Първо заложената инфлация през годината е 5,6%, а увеличението на пенсиите е по-високо, т.е. не би следвало инфлацията да изяде пенсиите. Второ, много цинично би било да се твърди, че увеличавайки скандално ниските пенсии на нашите родители, че това поражда инфлация. Инфлацията се поражда от неразумно увеличение на паричната маса в обръщение и от ниско ниво на производството".
На първо място ще отбележим, че е много важно да се прави разлика, когато се борави с различните коефициенти за инфлация. Тези 5,6%, за които говори проф. Гечев, са посочени в средносрочната бюджетна прогноза на правителството като средногодишна инфлация по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Самият факт, че в сравнение с отчетената за 2021-а инфлация от 2,8% по този показател, през 2022- имаме почти двойно увеличение, вече е достатъчно обезпокоителен.
На второ място има и още един индекс на ХИПЦ и той не е за средногодишната инфлация, а за инфлацията, която се е натрупала и е отчетена в края на годината. Според НСИ за 2021-а той е 6,6%. Правите ли разлика между двата индекса? Според ХИПЦ инфлацията в края на 2021 г. - 6,6% е доста над два пъти по-висока от средногодишната - 2,8%.
Именно инфлацията в края на периода (в случая годината), а не средната, е справедливия измерител по този индекс, защото той показва, колко е оскъпен живота в момента. Ако показаните през 2021-а зависимости между двата индекса се запазят и през 2022-а, инфлацията в края на тази година по ХИПК ще бъде над 11%. Тук трябва да посочим, че и БНБ и Европейската комисия прогнозират за 2022-а доста по-висока средна годишна инфлация по ХИПЦ от тази, на която залага правителството. БНБ два средногодишна инфлация по ХИПЦ -7,5%, а ЕК - 6,3%, и ако техните прогнози се окажат верни, инфлацията по ХИПЦ в края на годината ще се движи между 13% и 15 процента. А това със сигурност ще изяде гласуваното с този бюджет увеличение за пенсиите. Както впрочем изяде предишното увеличение.
Помните ли как през есента на 2021-а финансовия министър Василев и министъра на труда и социалната политика Георги Гьоков обосноваха пред депутатите необходимостта от актуализация на пенсиите? Според тях това трябваше да бъде направено, за да няма пенсионер, който да получава пенсия под границата на бедността. Тогава тя беше 369 лева на месец и Народното събрание одобри проекта на правителството, който позволи минималната пенсия да бъде вдигната до 370 лева. Сега правителството обяви, че границата на бедността е 413 лева на месец? Изяде ли инфлацията предишното увеличение на пенсиите (с плащаните през годината добавки), за което отидоха над 1,1 млрд. лева? Изяде го! И като изяде по същия начин и новото увеличение и заради това правителството отново вдигне границата на бедността, тогава какво? Пак ли ще вдигаме пенсиите? На това му се казва инфлационна спирала.
Впрочем министър Гьоков вече направи заявка, че през лятото на 2022-а, когато бъде гласувана актуализация на бюджета, който сега депутатите се готвят да приемат, ще се търсят възможности за увеличаване на пенсиите. А това е заявка, че самия той очаква инфлацията да изяде вече направеното увеличение на пенсиите. Увеличение, за което сега правителството (засега) залага да похарчи през 2022-а допълнително 2 млрд. лева, а с актуализацията те явно ще нараснат.
На трето място е редно да кажем, че що се отнася до пенсионерите, ХИПЦ не е най-справедливия измерител за оскъпяването на техния живот. Много по точен е един друг инфлационен индекс изчисляван от НСИ. Става дума, за Индекса на потребителските цени (ИПЦ). В него храните и средствата за поддържане на жилището (вода, ток, парно) са с много по-голяма тежест отколкото в ХИПЦ. А точно тези за стоки и услуги пенсионерите харчат огромната част от парите си, които получават от държавата. Та според ИПЦ в края на 2021-а инфлацията е била 7,8%, като напомняме, че същия период, според ХИПЦ ,тя е 6,6%. Разликата е сериозна. И ако същата ситуация се развие и през 2022-а в края на годината ИПЦ може да достигне и дори да надхвърли 18%. Индикации за това се появяват още в началото на 2022-а когато НСИ отчете за януари годишна инфлация по ХИПЦ от 7,7%, а по ИПЦ - 9,1%.
И накрая ще си позволя да се върна на изявленията на проф. Гечев за паричната маса и производителността. Да, приемам, че у нас производителността е много по-ниска от средната за ЕС. На точно поради това бюджетните плащания към всички пенсионери не бива да се увеличават с темпове, надхвърлящи ръста на приходите от социални осигуровки, които са отражение на по-високи заплати, в следствие на нарастваща производителност (изключваме бюджетния сектор, който за съжаление силно изкривява картината).
Пенсионерите под границата на бедността трябва да бъдат подпомагани, но с помощи, а не с всеобхватен ръст на пенсиите. Защото ръста на пенсиите засяга и пенсионерите, които са над тази граница. И точно това увеличение на калпак (за всички) помпа инфлацията. Това се вижда и от споменатата от професора парична маса в обръщение. Оставаме настрани коментара му за неправилното й управление. В сегашната ситуация тази маса расте точно заради политиката на правителството, защото заради правилата на Валутния борд БНБ не може да води парична политика чрез печатане на парии изливането им на пазара през банковия сектор (както го правеше до средата на 1997-а). И това става ясно от данните на БНБ за банкнотите и монетите в обръщение. В началото на 2021-а общият им размер е 21.26 млрд. лева, в средата - 22,31 млрд. лева, а в края - 24,7 млрд. лева. Тези данни показват, че около две трети от годишното увеличение от 3,44 млрд. на паричната маса, е направено през второто шестмесечие, когато започна голямото допълнително плащане по пенсиите. При това положение дали 1,1 млрд. лева допълнителни плащания към пенсионерите не са около една трета от годишното увеличение на паричната маса?
Ако това увеличение поражда инфлация, по думите на проф. Гечев, дали една трета за напомпването му не са сериозен принос към ръста на инфлацията? А може би ще се намери някой, който да твърди, че увеличението на пенсиите не влияе върху ръста на банкнотите и монетите в обръщение? Къде са тогава тези пари? В банкови сметки може би? И ако са там, защо въобще са дадени на пенсионерите? Разбира се, че огромната част от тези допълнителни 1,1 млрд. са похарчени и са дали своя принос за общото увеличаване на цените на стоките и услугите, което увеличаване се нарича инфлация.
А от къде идват другите две трети увеличение на паричната маса? Нали не сте забравили, че през годината растяха възнагражденията на една немалка част от служителите, които се хранят с държавни и общински (дотирани от централния бюджет) средства? А бюджетните плащания в помощ на бизнеса, който не работеше? Това също са средства, които не са дошли от повишаване на нивото на производството. Което не значи, че не е трябвало да бъдат дадени, защото са отишли за запазване на бизнес и за осигуряване на жизнено важни за съществуването на държавата функции, като здравеопазване, образование, сигурност. Освен това е ясно, че над 22% от тези средства са върнати в хазната под формата на преки данъци и осигурителни вноски, докато при пенсиите такова възстановяване няма. Там има само връщане през ДДС. Но какво възстановяване, от увеличаване на пенсиите, през ДДС може да има, при средна пенсия от 600 - 700 лева, в сравнение със средната работна заплата у нас?