Връщането на растежа: висока инфлация и (отново) без хора

Ако от март 2020 г. насам най-често задаваният към икономическите анализатори въпрос беше "кога ще се възстановим от кризата", то публикуваните експресни оценки за динамиката на БВП през последното тримесечие на 2021 г. би трябвало да дават финалния отговор. При реален ръст на БВП от 4,5% спрямо предходната година стопанската активност през четвъртото тримесечие вече е без съмнение над нивата от предкризисната година. Това показва и предварителната оценка за растеж за цялата 2021 г. от около 4%.

Данните от последните месеци са важни и по друга причина - доколкото пролетта и лятото годишните изменения отчитат в най-вече ниската база заради срива непосредствено след старта на пандемията, то есента на 2020 г. тези ефекти са до голяма степен преодолени, и в повечето сектори без пряко засегнатите от ограничителните мерки възстановяването е в ход. Още повече, ключовите индикатори през есента дават и отговор доколко икономиката е успяла да се адаптира към пандемията с оглед поредната вълна от значително нарастване на заболеваемостта след септември.

И така, възстановяването в общи линии приключи - предизвикателството отново е очертаването на траектория на висок растеж и бърза конвергенция. В политически план, това означава, че управлението трябва да спре да "бори кризата", а да се фокусира върху структурни проблеми и дефицити, ограничаващи потенциала за растеж на продуктивността. Един микро-аспект с бюджетно измерение например включва прекратяване на програмите за помощ и субсидии на бизнеса, въведени заради пандемията.

Какви все пак са характеристиките на рестартиралия растеж? Ето какво повече можем да видим в последните статистически данни:

• Ако търсим кратък отговор защо все пак растежът за последното тримесечие е "само" 4,5% (и 4% за цялата година), той е: спад на инвестициите. През втората половина на годината спадът в капиталообразуването спрямо 2020 г. е двуцифрен. "Извинението" е в политическия цикъл - при липсата на парламентарно управление някак се счита за приемливо да се блокират или отлагат публични инвестиционни проекти. Може би е тема на друг анализ, но все по-очевидна е потребността от промяна в начина на планиране и изпълнение на капиталовите разходи в публичния сектор, която, между другото, да минимизира несигурността при всяка смяна на управляващите. Ръстът на потреблението може да се запази висок и през 2022 г., независимо от инфлацията, като основни фактори са бързото възстановяване на пазара на труда и очакваното значително нарастване на пенсиите.

• Инвестиционната активност обаче е ниска не само заради кризата. Нуждата от промяна в политиката, която да насърчава повече частни инвестиции е и в основата на Алтернативния бюджет на ИПИ с ниски данъци. През десетилетието до кризата бруто капиталообразуването е средно под 20% от БВП - при поне 2-3 пункта по-високи стойности в икономиките от ЦИЕ. Отделно, публичните инвестиции също хронично не се изпълняват - затова и "хитростите" със заделяне на непохарчените средства в края на годината. Това предпоставя и непосредственото предизвикателство за 2022 г. (както и 2023 г., разбира се) - доколко ще бъдат рестартирани публичните инвестиции и как пост-пандемичната глобална среда ще се отрази на частните инвестиции. В добрия сценарий можем да очакваме голям скок, особено при ниската база от 2021 г. , а това ще допринесе и за висок ръст на БВП от порядъка на 5 и повече процента.

• Индустрията и износът регистрират исторически рекорди в последния месец на годината. В реално изражение индексът на промишленото производство отчита ръст от 14,3% през декември на годишна основа, като това е най-високата стойност на индекса откакто той се изчислява. Износът на стоки през декември расте с 32,5% по текущи цени, а за цялото тримесечие с 27%; за цялата година стойността е с 24% по-висока от 2020 и 16,2% по-висока от 2019 г. Инфлационният фактор е важен, но данните сочат и реален годишен ръст от 12,9% през последното тримесечие на 2021 г. По-високите енергийни цени безспорно увеличават разходите, но общото поскъпване на стоките за междинно потребление и суровините на международните пазари помага и за увеличение на приходите. Износът на стоки и услуги общо надхвърля 84,4 млрд. лева, или над 63% от очакваното ниво на БВП за 2021 г.

• Междувременно, търговията на дребно отчита четвърти поред месец на ръст през декември, а увеличението на продажбите по съпоставими цени спрямо декември на предходната година е 9,4% - всичко това въпреки отново въведените ограничения, включително прилагането на зеления сертификат в редица търговски обекти.

• Експанзията на жилищното строителство продължава с високи темпове. През четвъртото тримесечие на 2021 г. броят на новопостроените жилища нараства с 49,2% спрямо същия период на 2020 г., а площта в тях - с над 53%. Пазарът се поддържа в значителна степен от разширяването на достъпа до кредит - общият размер на отпуснатите от банките жилищни кредити към декември отчита ръст на годишна основа от 17,6%, при отчетен годишен ръст от 11,6% през 2020 г. и 14,5% през 2019 г.

• Пазарът на труда се връща към проблемите от преди кризата, обусловени от дългосрочни демографски тенденции и дисбаланси в уменията и търсенето на работна сила. Безработицата през последното тримесечие вече е 4,5% - с изключение на три тримесечия през 2019 г., това е най-ниска стойност в историята. Коефициентът на заетост за лицата между 20 и 64 години е 73,6%, но все още общият брой заети е по-нисък от края на 2020 г. Възрастовата структура обаче ще става все по-важно предизвикателство пред работодателите - коефициентът на заетост за лицата между 35 и 54 години е около 85,5%, или много близък до пълна заетост. В същото време, заетите над 55 години надхвърлят 690 хиляди или 22,5% от заетостта.

• Всичко това се отразява на разходите за труд. Пандемията на практика не можа да спре тенденцията от поне 2015-2016 г. за нарастване на заплатите със средно над 8-9% годишно; към декември средните възнаграждения са с 14,2% по-високи от същия месец на предходната година. Увеличението в частния сектор е с 13,9%, а в обществения - с 15%.

• Индексът на потребителските цени през януари 2022 г. е вече с 9,1% над нивото от същия месец на предходната година. Основен принос има поскъпването на енергоресурсите, като обаче ефектите "преливат" и към храните, които също отчитат двуцифрено поскъпване. Дори темпът да се забави в идните месеци - а към момента търговията на енергийните борси действително показва успокоение и спад от върховите стойности през ноември и декември - инфлацията вероятно ще се превърне в основен фактор в политиката по доходите на правителството при подготвяната актуализация на бюджета в средата на годината. С други думи, при очаквано добро изпълнение на приходите в бюджета и вероятното (както винаги) забавяне на капиталовите разходи, от юли може да имаме доста по-голямо увеличение на пенсиите и евентуално на заплатите в обществения сектор и администрацията.

Накратко: кризата свърши, отново сме във фаза на растеж. Също така видяхме, че икономическите последствия от пандемията са много различни от финансов шок или криза, причинена от структурни дисбаланси. Стопанската активност преодоля срива за пет тримесечия, докато след 2008 г. на българската икономика й бяха нужни повече от пет години, за да се върне на предкризисните нива. Това "влачене по дъното" имаше и тежка цена на загубени над 400 хил. работни места.

Ако продължим със сравненията, средата към момента и в близко бъдеще изглежда доста различна от фазата на растежа до 2008 г. или след финансовата криза от 2009 г. нататък. В периода 2003-2008 г. стартирахме с висока безработица и голям резерв на трудовия пазар, както и с много ниски нива на кредитиране към частния сектор. Същевременно имаше значителен поток от външни инвестиции, частично и заради все още протичащата приватизация. Инфлацията обаче беше дори по-висока от сега.

Периодът след 2009 г. се характеризираше със "замръзване" на кредита поне до 2016 г., висока безработица поне до 2014 г., но като цяло ниска инфлация с изключение на 2011 г. Растежът от 2015 до 2019 г. на практика съвпадна с глобална дефлация, съчетана с политика на нулеви лихви; недостигът на работна сила в България обаче се изостри, а разходите за труд започнаха бързо да нарастват.

Настоящата картина е различна - едновременно имаме висока инфлация, ниска безработица и почти пълна заетост, ниски външни инвестиции и инвестиции изобщо. Същевременно, началното състояние е на бърз ръст на кредита и рекордно ниски лихви - което предполага забавяне и повишаване на цената на кредита, независимо дали ще стане по-скоро или по-далеч в бъдещето. Недостигът на свободна работна сила, натискът за увеличение на заплатите и повишаването на разходите за суровини и енергия, предизвикано от глобални и политически фактори, както и вероятното затягане на монетарната политика могат да се преодолеят само с повече частни инвестиции, повишаващи производителността.