Световната икономика преживява, меко казано, необичаен период: такава висока инфлация не е наблюдавана в развитите страни от 40 години. Ако по-рано световните централни банки реагираха на ценовите шокове с повишаване на лихвените проценти, то засега те все още ги държат на исторически ниски нива.
Уникалността на ситуацията се крие във факта, че централните банки на развитите икономики, свикнали да се тревожат от твърде ниската инфлация, се оказаха напълно неподготвени за устойчиво високи покачвания на цените, пише в анализ на "Российская газета".
В продължение на почти година, големите централни банки в света вярваха, че се справят с временния скок на инфлацията, в резултат на пандемичната криза, която скоро ще се "реши" сама. Но времето минаваше и вместо очакваното забавяне на инфлацията, тя се разпространява все по-широко в икономиката.
В САЩ годишната инфлация за 2021 г. е около 7,5%, в еврозоната и Великобритания - над 5%, при целеви нива от 2%. Там такава инфлация не е наблюдавана от 70-те и 80-те години на миналия век.
Една от основните причини за растежа на глобалната инфлация е безпрецедентният мащаб на антикризисните стимули в развитите икономики във връзка с пандемията, смята Олга Беленкая, ръководител на отдел "Макроикономически анализи" в голямата финансова компания "Финам".
Федералната резервна система на САЩ (Фед) и Европейската централна банка (ЕЦБ) удвоиха балансите си за две години. Нулеви или отрицателни основни лихви, активни програми за количествено облекчаване се използват от централните банки от 2008 г. (и де факто не спряха) и повишават цените на суровините и финансовите активи, но не доведоха до ускоряване на инфлацията в реалния сектор.
Но този път много неща се събраха по едно и също време. Повече от 13 трилиона долара в света бяха насочени за фискални стимули, включително директни плащания към населението - и тези пари вече са включени директно към потреблението. Поради пандемията, блокирането, ограниченията на мобилността, преминаването към работа, образование и потребление онлайн - структурата на потреблението се измести от услуги към стоки за дълготрайна употреба, търсенето на компютри и телекомуникационно оборудване значително се увеличи.
От друга страна, епидемията и блокирането доведоха до нарушаване на съществуващите глобални производствени и транспортни вериги и до недостиг на работници. Така че имаше ситуация, когато производството на полупроводници в света се увеличи с 25% през миналата година, докато в същото време има спад в производството на автомобили.
Естествено, недостигът на стоки на пазара може да бъде от полза за тези, които могат да се възползват от нарастващите цени, като по този начин компенсират намаляването на физическите обеми на продажбите.
"Но проблемът с дефицита не може да бъде решен бързо, тъй като първо, в някои сектори (например микроелектрониката) производствените мощности обикновено се "договарят" за определен период и има известно време за изчакване. Второ, държавите все още периодично затягат карантинните мерки, така че продължават да възникват нови прекъсвания на веригите за доставки", посочва експерт.
Изключително високата инфлация в развитите страни се очаква да продължи поне до средата на 2022 г., а пикът й обаче може да премине съвсем скоро. Очакванията са през годината инфлацията постепенно да се понижава - поради отслабването на фискалните стимули, началото на нормализирането на паричната политика на най-големите централни банки, както и постепенното разширяване на "тесните места" в производствените и транспортните вериги.
Но дори след облекчаване на ценовия натиск при предлагането, натискът от страна на търсенето в развитите икономики (натрупани спестявания, недостиг на работна ръка и свързаният с това ръст на заплатите) може да продължи известно време. Причините са в рекордните от 2014 г. насам цени на петрола, продължаващото покачване на цените на храните в света, както и продължаващото на места прекъсване във веригите на доставки.
Според прогнозата на финансови експерти, инфлацията в САЩ за 2022 г. ще бъде над 3%, а в еврозоната - над 2%.
Основните негативни последици от високата инфлация в света са: намаляване на реалните доходи на населението, значително увеличение на цената на основни стоки (храна, бензин, електроенергия), нарастване на икономическото неравенство и повишаване на социалното напрежение на места.