Въпросът за вдигането на размера на максималния осигурителен доход отново е на дневен ред. По всяка вероятност това ще стане с приемането на държавния бюджет за следващата година, т.е. предварителните очаквания на бизнеса са да има някакво повишение на показателя, още повече, че предходното повишение - от 3000 лева месечно на 3400 лева - беше от април 2022 година.
Размерът на повишението на максималния осигурителен доход (МОД) би трябвало да бъде съгласувано от правителството със социалните партньори. Затова се обърнахме за мнение по въпроса към изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов.
Определянето на размера на максималния осигурителен доход (МОД) не като фиксирана сума, а по определена формула има предимства, коментира за Money.bg Добрин Иванов. Едно от основните е, че ще има предвидимост, т.е. бизнесът ще може да прецени какво би могло да е увеличението на МОД през следващата година, което пък има значение при съставяне на годишни планове и бюджети и за заложените разходи за труд (заплати и осигурителни вноски) в тях. Това важи особено за високотехнологичните компании (ИТ сектора), където разходите за заплати може да достигнат до 80% от всички разходи.
Този начин на определяне на максималния осигурителен доход обаче си има и недостатъци, които биха могли да създадат трудности на бизнес-средата като цяло, смята изпълнителният директор на АИКБ. Защото колкото и да е обективна формулата, по която евентуално ще се определя размера на максималния осигурителен доход за годината, то тя ще използва данни за минал период, за да се определи размер на МОД за следващата година (бъдещ период).
"Може да се каже, че такъв начин на определяне на размера на МОД намалява възможностите на изпълнителната власт за използване на МОД като инструмент за провеждане на определени икономически политики", посочи Иванов.
За яснота той даде следния пример.
"Ако предходните 1-2 години икономиката на страната е била във възход, реализирала е голям икономически растеж и ръст на доходите, но след това в следствие на цикличност или пък на извънредно събитие (като ковид например) настъпи забавяне на икономиката или дори рецесия, то определения чрез формула размер на МОД ще е увеличен. А бъдещата рецесия предполага рестриктивна фискална политика, т.е. не промяна на МОД или поне нарастването да е малко, за да се даде възможност на предприятията да противостоят на кризата.
Всъщност това се случи през 2009 година. Тогава, според данните за 2008 г. - която беше рекордна за икономическия растеж на България година - беше определен ръст на минималните осигурителни доходи средно с 25%, но през следващата 2010 г. настъпи спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с над 5% и договореният ръст на МОД се оказа проциклична мярка.
Така на практика ще се изземе от правомощията на правителството "лост" за правене на икономически политики."
Според работодателската организация, може да има и друг вариант за определяне размера на МОД, който да е по-удачен. Въпросната формула за определяне на максималния осигурителен доход може да е направена така, че да дава определен диапазон на стойността на показателя, и да се приеме, че изпълнителната власт и парламентът могат да определят стойности в рамките на "плюс" - "минус" 10% от изчислената чрез формулата стойност.
"Що се отнася до становището на АИКБ за предстоящото вдигане на максималния осигурителен доход, което ще влезе в сила от началото на 2024 г., то мнението ни е, че то трябва да е не повече от 10%", каза пред Money.bg Добрин Иванов.
Това значи, че при настоящия размер от 3400 лева, новата стойност би могла да е около 3700 лева. От АИКБ смятат, че увеличение в тези рамки би трябвало да има, тъй като настоящият размер на МОД е валиден от април 2022 г., и оттогава промяна няма.
"Увеличение в тези граници е приемливо, защото ако то е по-голямо, може би част от работещите с по-високи доходи ще се демотивират (тъй като ако работодателят не повиши брутните им заплати, ще получават по-ниски нетни възнаграждения) или пък ще се намерят някои "вратички" за заобикаляне на задължението за осигуряване на МОД, като: полагане на труд като самоосигуряващи се лица, т.нар. фриленсъри или регистриране на еднолични дружества и фактуриране на предоставените услуги с личен труд и т.н."
Изпълнителният директор на АИКБ добави, че по последни данни около 280 хил. служители и работници се осигуряват на максималния осигурителен доход. В случай, че за 2024 г. се предложи вдигане на размера на МОД с около 10% - което се определя като очаквано и допустимо увеличение - то не се очаква намаляване на броя на осигурените лица на максимален осигурителен доход.
От осигурените на МОД лица 30% са в ИТ сектора. Има обаче и много заети с високи доходи и във финансовия сектор (банки, застрахователни дружества, пенсионни дружества), в енергетиката, в добивната и преработващата промишленост, а също и в държавния сектор.
По изчисления на АИКБ, при вдигане на максималния осигурителен доход с около 10%, в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) през следващата година ще постъпят допълнително повече от 350 млн. лева.
Въпросът за стойността на максималния осигурителен доход за 2024 г. би трябвало да бъде решен до средата на ноември, и предложението да се внесе за обсъждане и приемане от Народното събрание заедно със Закона за държавния за бюджет. А преди това въпросът ще се обсъжда в работната група с представители на правителството и социалните партньори, в която ще участват и представители на АИКБ.
USD
CHF
EUR
GBP
