Пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите отчита по-благоприятните очаквания за развитието на световната и европейска икономика в сравнение с есенната прогноза.

В същото време българската икономика отчете 3.6% реален растеж за 2017 г. , при очаквани 4% в прогнозата от септември 2017 г. Това се дължеше на по-силно отрицателния принос на нетния износ, докато вътрешното търсене се представи по- добре от очакваното, се посочва в анализа на МФ.

Очаква се ръстът на БВП да се ускори до 3.9% през 2018 г., като вътрешното търсене ще продължи да бъде водещо. Частното потребление слабо ще се ускори, подкрепено от подобреното доверие на потребителите и реалното увеличение на разполагаемия доход на домакинствата.

Същевременно, инвестиционната активност ще бъде движена основно от повишението на публичните инвестиции. Очакванията са за ускорение на общия износ поради по-ниската база от предходната година и очакваната благоприятна динамика през 2018 г., което заедно с повишеното вътрешното търсене ще подкрепи нарастването на вноса. В резултат се очаква отрицателният принос на нетния износ към БВП да нарасне.

Темповете на растеж на БВП ще останат сравнително високи през целия прогнозен период. Икономическата активност слабо ще се забави до 3.8% през 2019 г., поради низходящата динамика при вътрешното търсене и ще достигне 3.7% в периода 2020 - 2021 година.

Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Докато инвестиционната активност се очаква умерено да нарасне, по-ниският прираст на заетостта и реалните доходи ще се отрази в леко забавяне на растежа на частното потребление.

През 2017 г. растежът на заетостта бе по-висок от очаквания, но това не доведе до съществено ревизиране на оценките за динамиката на заетите в средносрочен хоризонт, поради значителното влияние на селското стопанство. В средносрочен план, ограниченията от страна на предлагането на труд и негативното демографско развитие ще се отразят в забавяне на растежа на заетите до преустановяването му през 2021 година.

Очакванията за инфлацията са повишени за целия прогнозен период предвид отчетената динамика през 2017 г. и първите два месеца на 2018 г., както и актуализираните допускания за международните цени на храните и суровия петрол. Кредитирането за частния сектор ще продължи да се ускорява до края на прогнозния период, като очакванията за неговия растеж са занижени в сравнение с есенната прогноза предвид по-бавното възстановяване на кредита за нефинансови предприятия.

Рисковете пред реализирането на прогнозата продължават да са свързани основно с развитието на външната среда и динамиката на международните цени, както и неблагоприятните демографски тенденции в страната.