Войната в Украйна сериозно ограничава икономическото възстановяване на Европейския съюз от пандемията COVID-19, като прогнозата за растеж тази година е рязко ревизирана надолу, предупреди Европейската комисия в понеделник.
Комисията понижи прогнозата си за икономически растеж за еврозоната през 2022 г. с 1,3 пункта до 2,7% и увеличи прогнозата си за инфлация с 3,5 пункта до 6,1%. Очакванията за инфлацията за целия ЕС са тя достигне 6,8% тази година, а ръста на БВП да възлиза на 2,7%. Средната основна инфлация се очаква да бъде над 3 % през 2022 г. и 2023 г. както в ЕС, така и в еврозоната.
Според прогнозата растежът на българската икономика ще се забави до 2,1% през 2022 г. и 3,1 на сто - през 2023 г. При предишните прогнози, публикувани през февруари, Брюксел залагаше на ръст на българския брутен вътрешен продукт от 3,7% за настоящата година и 3,9 на сто - за следващата.
Очакванията са повишаването на потребителските цени у нас да достигне 11,9% през настоящата година, след което да намалее до 5 на сто през 2023 г.
При февруарската си прогноза ЕК очакваше инфлацията в страната ни през текущата година да се ускори до 6,3%, след което да се забави до 3,9%през 2023 г.
Паоло Джентилони, комисар по икономика, описа намаляването на очакванията за растежа като "едно от най-стръмните", правени някога между прогнозите - зимната прогноза на ЕС беше предоставена през февруари.
Тези преразгледани прогнози се обясняват с по-високите цени на суровините, включително енергията, които се повишиха още повече, след като Русия започна инвазията си в Украйна на 24 февруари.
Войната изостри и прекъсването на веригата за доставки за широк спектър от суровини.
"Няма съмнение, че икономиката на ЕС преминава през труден период заради войната на Русия срещу Украйна за това и ревизирахме прогнозата си надолу", каза заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, цитиран от Euronews.
"Най-важният негативен фактор е покачването на цените на енергията, което води до рекордни нива на инфлацията и тежи върху европейските предприятия и домакинства", отбеляза той.
Въпреки че прогнозата за растеж беше намалена, и двамата комисари подчертаха, че тя ще остане положителна тази година, отчасти благодарение на силното възстановяване, наблюдавано от пролетта и лятото на 2021 г., когато европейските икономики започнаха да се "рестартират" след блокирането заради COVID-19.
Европейската комисия също така отбеляза, че нивата на безработица в края на миналата година са паднали под предишните рекордно ниски нива, за това и пазарът на труда посреща новата криза, стъпил на солидна основа. През 2021 г. в икономиката на ЕС бяха създадени над 5,2 милиона работни места, които привлякоха близо 3,5 милиона души на пазара на труда. Освен това броят на безработните намаля с почти 1,8 милиона души. Равнището на безработица в края на 2021 г. спадна под предишните рекордно ниски равнища.
Очаква се условията на пазара на труда да се подобрят още повече. Очаква се заетостта в ЕС да нарасне с 1,2 % тази година, въпреки че този годишен темп на растеж е стимулиран от силния импулс, даден през втората половина на миналата година. Очаква се хората, бягащи от войната в Украйна към ЕС, да навлязат на пазарите на труда постепенно, като съществените последици ще се усетят едва от следващата година.
Очаква се равнищата на безработица да продължат да намаляват - до 6,7 % през тази година и 6,5 % през 2023 г. в ЕС и до 7,3 % и 7,0 % съответно през 2022 г. и 2023 г. в еврозоната.
Дефицитите на правителствата също се подобриха, като съвкупното съотношение дълг към БВП от прогнозата на ЕС се очаква да намалее до около 87% тази година от 90% през 2021 г.
Все пак Джентилони предупреди, че "тази прогноза е обект на висока несигурност и рискове, които са тясно свързани с развитието на войната на Русия".
"Възможни са и други сценарии, при които растежът може да бъде по-нисък, а инфлацията по-висока, отколкото прогнозираме днес", добави той.
Като се има предвид високата степен на несигурност, базовата прогноза е придружена от анализ на сценарий, основан на модел, в който е симулирано въздействието на по-високите цени на енергийните суровини, както и на пълното прекъсване на доставките на газ от Русия. При последния, по-неблагоприятен сценарий темповете на растеж на БВП ще бъдат с около 2,5 и 1 процентни пункта под прогнозното базово равнище съответно през 2022 г. и 2023 г., докато инфлацията ще се увеличи с 3 процентни пункта през 2022 г. и с повече от 1 процентен пункт през 2023 г., което е над базовата прогноза, отбелязват от ЕК.
В допълнение към тези потенциални смущения в доставките на енергия, по-сериозните от очакваното проблеми във веригите на доставки и по-нататъшното повишаване на цените на неенергийните суровини, особено на храните, биха могли да доведат до допълнителен натиск за понижаване на растежа и повишаване на цените. По-силните от очакваните вторични ефекти на фона на инфлационен шок от вноса биха могли да задействат стагфлационни сили. Силният инфлационен натиск е съпътстван и от по-голям риск за условията за финансиране. И накрая, COVID-19 продължава да бъде рисков фактор.
USD
CHF
EUR
GBP
