Стотици служители на държавните и частните военни заводи у нас са останали без работа през първите 8 месеца на 2026-а, показва справка на Money.bg. Това се случва на фона на притеснителни сигнали от сектора за намаляващи приходи, стопяване на печалбата и влияеща на търсенето технологична трансформация.
Данните за осигурените лица идват със закъснение, така че пълната картина може да се окаже и по-драматична.
Случващото се е истински обрат за сектор, който около войната в Украйна получи огромен тласък и в резултат започна ударно да назначава и да разширява производствата си. Междувременно обаче конфликтът мина през истинска технологична революция към системи, които България не изнася в големи количества, а освен това и политическата подкрепа за този бизнес на национално ниво се оказа под сериозна въпросителна.
Смалени гиганти
Най-сериозни промени в броя на персонала се виждат в двете най-големи компании от военния сектор - частната "Арсенал" АД и държавните "Вазовски машиностроителни заводи".
Казанлъшката компания е започнала 2026 г. с 8881 служители, но в края на август те вече са 8033. Огромната част от вероятното съкращение се е случила през предходния месец, когато персоналът е наброявал 8617 души. Година по-рано работещите са били над 9000.
Тази промяна следва да се постави във важен контекст. Отново през тази година групата около "Арсенал" стана собственик на един от най-големите батерийни паркове в България след инвестиция от около 60 милиона евро. Това са два пъти повече пари от тези, които бяха дадени за най-новия завод на "Арсенал".
Паралелно с тази диверсификация на бизнеса с добавяне на нов източник на приходи, преди месец беше открита и нова производствена линия за нитроцелулоза, която е силно автоматизирана. Със сигурност парите и за двете са били събрани във времето, в което нашата военна индустрия не смогваше от експортни поръчки. Планът изглежда ясен - навлизане в нови по-устойчиви сфери и продължаване на традиционните производства с повече автоматизация и по-малко хора. Вероятно - и за по-малки обеми.
Последното се вижда от отчета за дейността към третото тримесечие на втората най-голяма компания в сектора - ВМЗ-Сопот. Тя е задължена да публикува данните на сайта на Агенцията за публичните предприятия и контрол, като те са най-актуалният измерител на състоянието на сектора - при частните фирми трябва да се чака публикуването на годишните отчети, като за много от тях още нямаме данни даже за 2025-а.
В случая на ВМЗ нетните приходи от продажби към 30 септември отбелязват почти 50-процентов спад на годишна база - 203 млн. евро през първите 9 месеца на 2026 г. при 388 млн. евро през 2025-а. Нетната печалба се свива до 26,5 млн. евро при 69,5 млн. евро през предходния период.
Краткосрочните задължения най-вече към свързани лица и доставчици растат.
Разходите за оперативна дейност намаляват с почти 105 млн. евро, което може да означава намаляване на обема на производство. В него основна роля (и 75% от приходите от продажби) имат артилерийските боеприпаси - българските заводи в началото на конфликта бяха търсени заради опита си със съветските калибри, но се наложи да внедрят и натовски стандарт. Бяха изградени два нови цеха за 155-милиметрови снаряди.
Заради дроновете обаче класическата употреба на големи количества артилерия и от двете страни вече е рядкост - батареите биват бързо откривани и унищожавани.
ВМЗ-Сопот е започнало годината с 5017 служители, но към края на август вече са 4739. Поне според официалните информации дружеството продължава да изпълнява инвестиционната си програма с внедряване на различни нови системи в производството.
Проблеми и другаде
Според местния портал "Анонс", русенският военен завод "Дунарит" също е започнал да съкращава служители поради "недостиг на работа". Официално подобни коментари от ръководството на този етап няма.
Факт е обаче, че в данните до края на август се вижда леко намаление на персонала. Когато данните за есента станат достъпни, ще се разбере каква е картината и там.
С 90 човека по-малко за периода от края на януари до края на август е "Емко" - друг от големите играчи в оръжейния сектор.
Официално правителството подкрепя военната индустрия у нас, като премиерът се обяви за модернизация на производствата в партньорство със западни инвеститори. Реалността обаче е по-сложна. И Румен Радев, и неговите министри и депутати са против оръжейните доставки за Украйна, които пряко или косвено дават основната заетост на този тип предприятия у нас.
Проектът на Rheinmetall за производство на барут и снаряди у нас е стопиран, като властта предложи нов терен за целта - в Бургас, но все още има много неясноти.
Ясна е нуждата от технологичен скок, който трудно ще стане без съдействието на държавата. В същото време, едно от по-малките, но важни държавни военни предприятия - НИТИ от Казанлък, съобщи през лятото в своя отчет за забавяния и откази при работата си с Министерството на икономиката, индустрията и иновациите и това на отбраната.
Сега все още няма нов отчет на компанията за третото тримесечие.
От ледна точка на финансови резултати и персонал военната промишленост на България към момента не е в криза. Въпросът е дали най-добрите дни от най-новата ѝ история не са вече зад гърба ѝ.
1.1081 USD
0.9232 CHF
0.8360 GBP
