Под въпрос или тотално зачеркнато - такова е бъдещето на съвместния завод за барут на германската Rheinmetall и българската ВМЗ-Сопот у нас.
Знаковият проект в сферата на отбраната се оказа финансово необезпечен, но и погълнал десетки милиони евро и сега новата власт иска предоговаряне, а някои от привържениците ѝ твърдят, че това е била неизгодна и източваща бюджета схема.
Опозицията и някои наблюдатели обаче заговориха за саботаж и повдигнаха въпроси за геополитическата ориентация на страната.
Да си припомним
През октомври 2025 г. кабинетът "Желязков" обяви договорености с европейския отбранителен гигант, които дойдоха след месеци, в които лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и тогавашният президент (и днешен премиер) Румен Радев през ден изтъкваха ролята си за привличането на инвестицията.
Планът беше край Сопот да се изградят производства на 155-милиметрови снаряди и модулни зарядни системи (т.нар завод за барут). България трябваше да има 49% дял срещу 51% за Rheinmetall, като освен това част от сделката беше и придобиването на ноу-хау от компанията.
"С инвестицията, която трябва да се случи в България, страната ни става част от европейската отбранителна екосистема. Тези нови производства в България са само началото на ползотворно сътрудничество", заяви последният преди по-малко от година.
Плановете бяха инвестицията от над 400 млн. евро от българска страна да дойдат по европейския механизъм SAFE и да бъдат открити 1000 работни места в региона.
Какво се оказа
Сега, когато Румен Радев е начело на изпълнителната власт, ситуацията се оказва по-различна. Икономическият му министър Александър Пулев заяви вчера в отговор на депутатски въпрос, че всъщност "няма договор, няма рамково споразумение, а само спогодби".
По думите му "има проблем с терена от техническа гледна точка", "не е защитен българският интерес, съгласили сме с всичко от германска страна, без да се опитаме да отправим определени искания, да се намалят определени лицензионни плащания , да участват български поддоставчици във веригата".
Най-главният проблем обаче е че "към момента ще бъде много трудно да се финансира под тази форма този проект". Предишното правителство е трябвало да осигури 400 млн. евро в бюджета за изграждането на завода, но след оттеглянето на проекта за сметката на държавата през 2026-а тези пари не са налични.
В същото време по европейския механизъм SAFE е можело да се осигурят не повече от 10-15% от нужния ресурс. Така се оказва необходимо "активиране на нови средства от Европа, трансформиране на програми" в търсене на "някаква друга банкируема структура".
Междувременно 43 милиона евро вече са били платени на Rheinmetall 43 милиона евро за ноу-хау през създаденото специално за целта дружество "Иганово", което Пулев се закани да закрие.
Нещо ново?
За много от потенциалните проблеми около "барутния" проект се знае от преди подписването на документите, които очевидно не са нито споразумения, нито договори. Акционерната структура и доминацията на Rheinmetall в нея беше критикувана от опозицията в предния парламент заради опасения, че така компанията ще може да взема еднолично управленски решения.
Това е било казус и при други проекти на Rheinmetall - например в балтийските страни.
Става въпрос за неща, които би трябвало да могат да бъдат изчистени в хода на преговорите с инвеститора.
Сега в подкрепящите властта групи в социалните мрежи обаче се тиражира позиция, според която "това, което днес се представя като "катастрофирал проект" от критиците на правителството, всъщност е предотвратен пладнешки грабеж. Редовният кабинет постъпи така, както трябва да действа всяка суверенна власт".
В публикацията се говори за "опит за корпоративно превземане на българската отбранителна независимост".
Реакция
"Прогресивна България" са длъжни да намерят необходимия ресурс, защото този проект е важен стратегически за България и Европейския съюз. Това заяви в кулоарите на парламента бившият финансов министър и настоящ депутат от ГЕРБ Теменужка Петкова.
По думите ѝ за кабинета "Желязков" и за партията тази инвестиция е стратегическа, като също напомни, че в своя проект за бюджет (който в крайна сметка свали правителството от власт - б.р.) средства са били заложени.
"Прогресивна България трябва да кажат дали искат да бъде реализиран този стратегически проект в областта на отбраната или не. Ако този проект се провали, виновни ще бъдат те", подчерта Петкова.
Източник: president.bg
Радев с шефа на Rheinmetall
"България първо изгуби много голям инвеститор - Bosch със стотици инженери в София, сега става ясно, че е на път да не се осъществи проекта с Rheinmetall, което е изключително разочароващо, защото само до преди месеци между Бойко Борисов и Румен Радев имаше съревнование кой е докарал Rheinmetall в България", коментира на свой ред Ивайло Мирчев от "Демократична България".
По думите му проектът е бил с готова реализация на продукцията, което го прави изключително печеливш. Затова и очакването на народния представител е Rheinmetall бързо да намерят къде другаде да изградят завода.
"И за съжаление докато гоним немски инвеститори, правим всичко възможно да се обърнем към Китай, говорим само за китайски инвеститори, това чуваме от правителството, което смятаме за изключително неправилно", добави той, като изрази мнение, че случващото се в момента "в някаква степен прилича на саботаж".
"Нямали пари да строят военни заводи с най-голямата военна фирма в Европа, но имат пари да раздават за никому неизвестни капиталови разходи за €3 млрд", коментира в социалните мрежи и икономистът Юлиан Войнов.
И допълни: "Интересите на България били на първо място, но нямало да дават пари за превъоръжаване, въпреки че има специална дерогация на ЕК за военните разходи и инвестициите в отрасъла са с най-голяма възвращаемост в икономиката в момента, което означава липса на нови сериозни инвестиции и вместо повишаване, понижаване на боеспособността на българската армия!".
Контекст
Българската военна индустрия значително увеличи приходите си в хода на войната в Украйна. Причината - огромният ѝ капацитет да произвежда боеприпаси по съветски стандарти и калибри, които отговаряха на нуждите на Киев. Постепенно нападнатата от Русия страна започна да се превъоръжава по натовски стандарти, като някои от нашите заводи също се адаптираха.
Голяма промяна дойде с навлизането на дроновете, които в момента имат многократно по-важна роля от класическата артилерия.
Това се видя първо от тримесечните отчети на държавните предприятия в сектора, най-голямото от които е ВМЗ-Сопот. От тях се вижда падане на оборота и стопяване на печалбата. Друг от държавните военни производители - по-малката казанлъшка НИТИ, очертава "тенденцията към намаление използването на конвенционални боеприпаси и пренасочване към използване на дронове и ракети със среден и голям обсег", каквито у нас не се произвеждат серийно.
В тази ситуация, в която очевидно отбранителният сектор ще трябва да направи бърз, но и тежък технологичен завой, не е ясно отношението на политическото ръководство на страната към него. Още веднага след изборите бъдещият вицепремиер (и член на най-близкия кръг на Румен Радев) Иво Христов заяви, че "не сме длъжни" да "съучастваме в това кръвопролитие", включително - "с доставка на боеприпаси".
Макар след това управляващите на няколко пъти да заявяваха, че нямат против продукцията на българските военни заводи да се продава на нуждаещите се от нея, първоначалното послание беше ясно разбрано. То беше преповторено от самия Румен Радев днес: "България ще подкрепя Украйна според възможностите си, а тази година възможности няма".
При положение, че за завода на Rheinmetall трябва да се намерят 400 милиона евро, твърде вероятно изглежда да чуем още едно "възможности няма".
USD
CHF
GBP
