Прераждането на "бурните 20-те години" от XX в. сто години по-късно е водещият спекулативен лайтмотив тази Нова година на Wall Street, изглежда, пише Брендън Браун.
Разказвачите на истории, добре осъзнаващи как инвеститорите, гладни за доходи от лихви, търсят "оправдание", за да се зареждат с все по-скъпи акции и рискови кредитни книжа, се обръщат към историческата лаборатория с нейните прословуто малки и непредставителни извадки. Те забелязаха, че през 2021 г. се навършват сто години от десетилетието след Първата световна война, известно със своя бърз растеж в САЩ. Бинго! Просто днес заменяме "следвоенно" със "следпандемично".
Но подобна история трябва да бъде посрещната с рационален скептицизъм поне по четири пункта.
Първо, експлозията на държавния дълг по време на пандемията е проблем за възстановяването, независимо какво говорят Пол Кругман и Оливие Бланшар.
Второ, не се вижда контранастъпление срещу паричната инфлация, отприщена по време на пандемията. Това е в контраст с рязкото свиване на паричното предлагане от Федералния резерв в периода 1919-20 г., за да се обърне инфлацията, генерирана във военно време преди бурните 20-те години. Не се наблюдава и политика, подобна на отказа на Фед да фиксира цените на държавните облигации през 1951 г., който предшестваше дългия бум по време на Айзенхауер.
Трето, Wirtschaftswunder (икономическо чудо) в Германия днес няма. Подобно нещо не се наблюдава и в икономиките на Япония и Китай, които са на съответно трето и второ място по размер. Именно фантастичното възстановяване и икономическа експанзия във Ваймарската република, след което отново страната се превърна в икономика номер две в света, изиграха такава ключова роля за удължаването и мащабите на бурните 20-те години. Важно е също, че това се случи в контекста на изключителен оптимизъм, макар и краткотраен, по отношение на световния мир.
Четвърто, нападение над монополна власт, за да се възстанови свободата на пътуване, която е от съществено значение за процъфтяването на свободния пазар, все още е само добро пожелание. За разлика от това, разрушаването на тръстовете при президента Теодор Рузвелт се е случи още през първата половина на 20-те години на ХХ век.
Защо съм песимистично настроен по отношение на държавния дълг? В края на краищата експлозията на дълга по време на Първата световна война не попречи на бурните 20-те години.
Високата инфлация на потребителските цени по време на войната и непосредствено след нея обаче вече значително намали реалния дълг. В случая с Германия силната инфлация, а след това и хиперинфлацията през 1920-23 г., до голяма степен елиминираха дълга, преди да започне икономическото чудо.
Преобладаващото мнение на Wall Street днес е, че не е необходимо дългът да бъде сериозно намален в реално изражение и не е нужно да се спре паричната инфлация в САЩ като предпоставка за започване на новите бурни 20-те години. Подобно самодоволство не отчита адската заблуда във финансирания чрез държавния дълг растеж, нито нарастващите проблеми по отношение на погрешните инвестиции с пари, създадени чрез инфлирането на долара.
Хората се чувстват по-богати, когато притежаваният от тях държавен дълг и обезпечените от дългови инструменти средства нараснат по време на голямото харчене от страна на правителствата. Те си мислят, че данъците, похарчени за обслужване на дълга, ще се плащат от другите (включително от бъдещите поколения, които все още не са родени) в някой далечен момент във времето.
Тези, които си мислят, че дългите набези на Чичо Сам или неговия чуждестранен еквивален, извършени под формата на парична репресия или данък инфлация, очакват да избегнат загубите и даже да реализират печалба.
Да, според някои паричната инфлация, която съпътства изстрелването на правителствения дълг, рано или късно ще доведе до високи разходи под формата на всеобщо погрешно инвестиране. Но в дългосрочен план всички сме мъртви! Същевременно неравенството може да нарасне, а всеки индивид се надява да е сред печелившите в тази игра.
Към началото на 20-те години на миналия век в САЩ не е имало много периоди на погрешни инвестиции. Инфлацията на активите от началото на века приключи с кризата от 1907 г. и последвалата голяма рецесия. Имаше е погрешни инвестиции, свързани с военновременния бум на инфлацията, но те бяха ликвидирани по време на депресията от 1920-21.
Втората индустриална революция на бурните 20-те години (масовата електрификация, поточната линия, радиото) предостави нови технологии за повишаване на жизнения стандарт на всеки човек, а не само една водеща технология, която вече е свръхразширена от ексцесиите на дълга и вирулентната инфлация.
За разлика от тях, в зората на света след пандемията от 2021 г., водещата технология - дигитализацията, вече е жертва на много погрешни инвестиции, захранвани от паричната инфлация през изминалото десетилетие. Затова и тя се радваше на изключителен растеж, подпомогнат още повече и от пандемията, която я превърна във водещата икономическа дейност по време на коронавируса.
Неокейнсианските икономисти по различни причини изразяват скептицизъм по отношение на бума на капиталовите разходи, предвождан от дигитализацията, през следващите няколко години. Те се фокусират върху фактори като застаряването на населението и ниската капиталова цена на оборудването за дигитализацията, за да подкрепят хипотезата си за излишък на структурни спестявания.
За тях не съществува проблем на свръхзадлъжнялостта. Правителствата трябва да се възползват от ниските лихвени проценти като изтеглят купища нов дълг, за да финансират разходите си, смятат те. Според тези икономисти никога нямаше да има здравна криза, ако властите ги бяха послушали и бяха увеличили капацитета на системите чрез изстрелване на разходите и дълга.
Но подобна диагноза, според която излишъкът от спестявания е проблемът, изключва възможността ниското равнище на лихвата да е резултат от действията на централните банки, които на практика събират репресивен паричен данък за правителствата. Освен това е абсурдно да се използват ниските лихви и данъчните кредити като повод за увеличаване на публичните разходи.
Глобални перспективи
Не само икономическо чудо в САЩ не се случва, но то е слабо вероятно и в чужбина. Съвременна Германия пое бремето на ЕС и огромните разходи от пандемията на плещите си под дългото управление на Ангела Меркел. Китай е далеч от веймарска икономика заради окопалата се комунистическа диктатура и високата парична инфлация, макар и замаскирана и потисната на стоковите пазари. На хоризонта няма глобален паралел на френско-германското сближаване от средата на 20-те години, завършило с пакта на Келог-Бриан (1928 г.), забраняващ войната.
Възможно ли е да има прераждане на бурните 20-те години без ликвидации на дълга чрез предшестваща инфлация на потребителските цени, без спиране на паричната инфлация, без международно чудо и без широко базирана технологична революция? Може би това може да се случи във виртуалната реалност на пазар, подложен на най-дългата и силна инфлация на регистрираните активи. На него, ако е сряда, но достатъчно хора си мислят, че е четвъртък, значи е четвъртък - но само за определен период от време.
USD
CHF
EUR
GBP
