Ако има едно нещо на света, на което Русия не ѝ липсва, то е земя. Държавата с най-голяма площ в света е и с най-ниска гъстота на населението. И е сред големите земеделски производители в света, пише The Moscow Times.
Стъпвайки върху историческата си роля на производител на зърнени култури, подкрепа от Кремъл под формата на инвестиции и ембарго върху вноса на храни от Европейския съюз помогна на Русия да отчете рекордниия $30 млрд. земеделски износ през 2020 г., като така страната се превърна в нетен износител на храни за първи път от колапса на Съветския съюз.
Въпреки скорошния си успех и излишъка от плодородна земеделска земя, в Русия някои се подготвят за въвеждането на нови технологии под формата на вертикално земеделие — закрити индустриални оранжерии, които са пълни с технологии, заемат малко място и се намират близо до градовете и потребителите.
Източник: iStock
"Вертикалното земеделие е сред най-бързо развиващите се пазари за компаниите за рисков капитал", казва Мая Городова, търговски директор в iFarm, която разработва решение в областта. "През следващите пет години индустрията ще се ускорява още по-бързо", прогнозира тя.
На хартия Русия, с третата най-голяма плодородна площ, е може би най-неподходящото място за технологията. Индустрията е създадена, за да разреши проблемите на по-малките страни и градовете държави — места с високо потребление, малко земя или неблагоприятен климат.
Но земеделския сектор в Русия има някои слабости, които създават възможност за компании като iFarm, казва Городова.
Докато държавата превъзхожда в производството на зърнени култури и на зеленчуци като картофи, тикви и репи, тя не успява да се наложи при по-деликатни продукти. "В Русия до 80 процента от тези продукти, като свежите зеленчуци за салата, са внос. Това е огромен проблем — за целия свят — да зависиш от внос", казва тя.
Вертикалните ферми могат да разрешат този проблем. Тези оранжерии разчитат на пресечната точка между технологиите и опита, за да създадат и поддържат перфектните условия — температура на въздуха, влажност, смеси и тип на почвата, за да увеличат максимално реколтата.
Източник: iStock
Городова посочва още, че има и висок интерес от северната част на страната, където условията са неблагоприятни.
Обичайно тези оранжерии се намират в минискладове в градовете и драстично намаляват мястото, което е нужно за отглеждането. Както и дистанцията и времето, в което храната стига до ръцете на потребителите. Ягодите, доматите и краставиците, които компанията отглежда, могат да стигнат до супермаркетите са по-малко от половин час след като бъдат набрани.
Идеята е хит сред веригите, които обслужват по-заможните клиенти — единствените, които могат да си позволят засега по-високите цени на продуктите. Магазините са ентусиазирани от идеята, че не трябва да разчитат на времето или пък на сложни логистични мрежи, за да се снабдят с нужните продукти.
"Ритейлърите казват, че понякога това е като игра на рулетка. Не могат да са сигурни, че доставките ще пристигнат навреме — или че качеството на продуктите ще е достатъчно високо. А и има нещо друго, един домат пътува хиляди километри, за да достигне вашата чиния. Абсурдно е", казва Городова.
Вертикалните ферми се представят и като зелена индустрия — намалявайки емисиите, тъй като отглеждат продуктите близо до потребителите. Те почти не използват и пестициди.
Източник: iStock
Критиците обаче казват, че те се нуждаят и от много повече енергия, за да поддържат перфектните условия.
Засега руският пазар е сравнително малък спрямо европейския или американския. iFarm, която не се съревновава със земеделците, а вместо това лицензира технологиите си, набра $4 млн. миналата година при първично публично предлагане. Западните конкуренти планират продажба на акции за над $1 млрд.
USD
CHF
EUR
GBP
