Редкоземните метали са незаменими при производството на високотехнологични продукти - от смартфони до медицински изделия. Те дават възможност за създаване на свръхлеки и свръхтвърди материали, компоненти с "ефект на паметта" и програмируеми свойства.
Китай е абсолютен лидер в областта на редкоземните метали, пише в анализ, публикуван от Forbes. През 2024 г., според предварителните оценки, страната е добила около 270 000 тона такива метали, което е около 70% от световното производство. Китай е с втората по големина икономика в света, след САЩ.
Освен това, 80% от суровините от рудниците в останалата част на света се изпращат за преработка в Китай, а 80-95% от световното производство, в зависимост от метала, е съсредоточено там. Логично е, Китай да е страната, от която зависят най-много цените на редкоземните метали.
Своята водеща позиция на пазара на редкоземни метали Китай постигна благодарение на най-големите запаси в света, ниските екологични стандарти и евтината работна ръка, се казва в анализа на Forbes.
Страната постепенно се изкачва нагоре по веригата на добавената стойност, усвоявайки производството на все по-сложни продукти. "Катализатори" на този процес са експортната ориентация, трансферът на модерни технологии и протекционистичната политика на властите. Пекин обгрижва националните производители. Те продават продуктите си с малка надценка над себестойността и получават компенсации под формата на държавни субсидии.
Сега в Китай има повече от 200 производства свързани с редкоземни метали, включително над 30 рудници и повече от 10 обогатителни фабрики. В страната са забранени чуждестранните инвестиции в проучването, добива и обогатяването на редкоземни метали. А през 2023 г. Китай забрани износа на технологии за магнити от редкоземни метали, използвани в електромобили, вятърни турбини и електрониката.
САЩ, Япония, Южна Корея и страните от ЕС активно инвестират в развитието на собствените си индустрии за редкоземни метали, за да намалят зависимостта си от китайския пазар.
По-специално, САЩ започнаха да субсидират производството по отделяне на редкоземни метали от суровини, с цел да намалят зависимостта от вносни магнити наполовина. А в началото на 2025 г. се появи информация, че американските власти са възпрепятствали продажбата на Китай на находище на редкоземни метали в Гренландия.
По оценки на Геологическата служба на САЩ (USGS), световното производство на редкоземни метали е нараснало от 110 000 тона през 2014 г., до 390 000 тона през 2024 г., основно поради развитието на секторите: микроелектроника, слънчева енергетика, ядрената и космическата промишленост и отбранителния сектор.
По данни на "Роснедра", Русия заема второ място в света по доказани запаси от редкоземни метали (около 28,5 млн. тона). Американската USGS оценява запасите на Русия на много по-ниско ниво (3,8 млн. тона през 2024 г.), но дори и тази оценка поставя Русия на пето място по запаси след Китай, Бразилия, Индия и Австралия. При това сега делът на Русия в световния добив на редкоземни метали е едва 1%, а вътрешното потребление до голяма степен се осигурява от внос.
Правителството на Русия планира да увеличи добива на редкоземни метали до 7500 тона до 2030 г., като така страната стане един от петте най-големи производители в света. Това звучи твърде амбициозно, като се има предвид, че това е три пъти повече от сегашното ниво на добив - 2500 тона, и почти четири пъти повече от сегашния обем на вътрешното потребление - около 2000 тона. А при навлизането си на външните пазари, руските производители на редкоземни метали неизбежно ще се наложи да се сблъскат с доминацията на Китай.
USD
CHF
EUR
GBP
