България може да се окаже лидер при редкоземните елементи, ако промени политиката си към добива

Редкоземните елементи участват в процеса на изработка на стотици високотехнологични приложения и играят ключова роля за разработването на екологични технологии. Тук се има предвид технологии като вятърни турбини, хибридни превозни средства и други. Според европейският парламент те са от основно значение за конкурентоспособността на европейската промишленост.

В момента промишлеността на ЕС изцяло зависи от вноса на редкоземни елементи от Китай,който е доминиращ в сектора и на практика е монополист, като контролира 97% от световното производство. Търсенето на редкоземни елементи в световен мащаб нараства, а наскоро страната обяви значителни ограничения по отношение на износа.

По-рано този месец парламентът на Норвегия гласува одобряване на предложението на правителството за отваряне на огромна зона в морето за дълбоководен добив на подобни елементи в търговски мащаб. Това прави европейската страна първата в света, която напредва с процеса на извличане на минерали от морското дъно. Ако това се окаже успешно, Норвегия цели да спре доминацията на Китай в сектора.

Може ли страната ни да се присъедини към тази "битка"? Имаме ли знанието за това какви са минералните ресурси, с които разполагаме? Отговаря ни Даниел Маринов, който ръководи българския клон на компанията Velocity Minerls. 

Инж. Маринов, "Велосити Минералс" провежда проучвателна сондажна програма в площ "Иглика" и наскоро стана ясно, че получените резултати са показали повишени съдържания на мед и злато. Какво на практика означава това?

Практически сондажната програма, която се извършва в момента, е резултат от търсещи работи, извършени от дружеството през последните 3 години. Целта й е да се намерят точно такива, неизвестни до сега орудявания, които биха могли да са свързани със значителни находища на метали. Накратко - резултатите показват, че районът е перспективен за откриване на залежи на мед и злато, но това ще покажат по-нататъшните проучвателни работи, които планираме да извършим.

Съпоставени с други подобни обекти у нас, къде стоят резултатите на "Иглика"? Известни ли са такива резултати от района в миналото?

В Панагюрския район има подобни находища на мед и злато, но систематични модерни геоложки проучвания в площ "Иглика" не са извършвани и е доста рано да се говори за съпоставяне на Панагюрските находища, които се разработват от 60-те години на миналия век и досега. В района са провеждани геолого-проучвателни дейности от Геологопроучвателно предприятие Ямбол до към началото на 90-те години, но подобни резултати не са били отчетени, а и фокусът на тогавашните проучвания не е бил върху медта.

Източник: Личен архив

Даниел Маринов с метеорит

Каква е процедурата оттук нататък? Как ще продължи проучвателната програма и кога може да се стигне до реален добив на мед и злато?

За добив е много рано да се говори на този етап, тъй като това ще зависи от резултатите от проучването в следващите 2-3 години. Едва след като е ясно има ли търговски смисъл да се случва подобен проект, започват сложни процедури, които зависят от различни институции и организации. На този етап не бих се ангажирал със срокове и прогнози за добив. В случай, че се стигне до подобни намерения, подчертавам най-малко след 5 години, могат да бъдат преминати всички законови процедури и съгласувания, а също и някои пожелателни - като например оценка на влиянието на такъв проект върху икономическата среда в региона. Важно е местната общност да бъде запозната с всеки детайл от възможностите.

Вярно ли е, че медта е по-ценната суровина в това находище. Какво я прави такава?

Медта е в списъка на стратегическите и критични суровини на ЕС - тоест онези, които са от решаваща важност за технологичния напредък на Европа и случването на Зеления преход като цяло. Според анализаторите войната в Украйна изправи Европа не само пред енергийна криза, но и от ресурсна криза за метални полезни изкопаеми и други минерали, от които зависи Зеленият преход. Промененият баланс на силите, излизането от търговията на Русия и Украйна, както и близостта на Русия с Китай, очертават сложна ситуация. ЕС определя 30 минерала като критични, но в същото време доскоро Китай осигуряваше доставките на около 62% от всички тях. По данни от 2020 г. Европа дава само 5% от добива в глобалната минна индустрия и е единственият регион в света със западаща добивната и минна промишленост, което наложи и промяна в курса и в това отношение.

Производството на нови технологии изисква непрекъснато ресурси от този и други метали - като започнем от смартфони и компютри и стигнем до всякакъв вид електроника, която участва в прехода към чиста енергия. В същото време липсват нови мини в процес на разработване, които да доставят достатъчно мед, за да бъдат в крак с прехода и до осигурят зелената икономика. Очаква се търсенето на суровината да нарасне, както и да подкрепи икономическия възход на Индия и други развиващи се нации (виж графиката по-долу). Въпреки огромния очакван растеж, производителите на мед се борят да генерират големи проекти, тъй като металът става все по-труден за намиране в земните недра. В същото време ЕС се стреми да осигури себе си с източници от геостратегически предвидими държави на своя територия.

Извън "Иглика" - какъв е потенциалът на България за добив на мед и злато? Има ли яснота с какви ресурси разполагаме?

В сложната ситуация, която споменах вече, България може да се окаже лидер, ако промени политиката си към добива, търсенето и проучването за метални полезни изкопаеми. Такъв извод беше направен и от икономисти преди около година. Според данните можем да се позиционираме добре така, че да привлечем инвеститори. Очакванията са тези инвестиции да скочат 10 пъти в световен мащаб. От държавата зависи дали ще гледаме отстрани, пропускайки шансовете за съживяване на икономиката в изоставащи райони, които имат потенциал за добив на минерали, толкова търсени в момента.

Потенциал има, но проблемите пред проучването на площи е тежката държавна бюрокрация. Заради липсата на адекватни действия дружества като нашето - за търсене и проучване, са на ръба на оцеляването заради загубата на доверие от страна на инвеститорите. Причината е бих казал "административен отпор", пред който сме изправени непрекъснато. Говоря за бавните вътрешноведомствени съгласувателни процедури, неспазването на законовите срокове, неразбирането от някои институции какъв е процесът на търсени и проучване и натоварването му с дейности, характерни за добив. Редовно се случва под претекста на природозащитни подбуди и политически причини проекти да бъдат спирани. Ползват ни за плашило по предизборни кампании или с цел отчитане на дейност на организации с неясно финансиране.

Канадската Velocity Minerals рестартира сондажите в златното находище "Иглика"

Програмата е във втора фаза и е планирана за приблизително 7000 м сондажи в 13 сондажни отвора

В съвременната глобална икономика редкоземните елементи са важна суровина за много високооборотни бизнеси - електрически автомобили, смартфони и други. Какъв е потенциалът на България за добив на такива?

В страната ни никога не е извършвано систематично търсене и проучване за такива минерали, освен спорадични научни публикации за наличието на такива във вече известни находища на полезни изкопаеми. Трябва да се извършват геолого-проучвателни дейности, но неработещата администрация в България пречи това да се случва. А в тази дейност се влага голям и рисков финансов ресурс, за да осигури на държавата реална и актуална информация за енергийните и минерално-суровинни запаси, стратегически важни за България. На фона на успешното развитие на подобна дейност в съседни на нас страни като Турция, Сърбия и Гърция, ние искаме тези инвестиции да останат тук в България и българските специалисти геолози да работят за развитието на българската икономика.

И в този контекст много пъти си задаваме въпроса: има ли причина българската администрация да блокира подобни чуждестранни инвестиции, които могат да бъдат в огромна полза за България и нейното развитие? Нима за България не е важно да има стабилна и независима енергетика, и поне знанието за минералните ресурси, с които може би разполага? Темата е много дълга и особено важна в контекста на случващото се в геополитически план, проблемите със световните доставки и нуждата от ресурси за Зеления преход. Всички говорят за енергийна и ресурсна независимост на Европа, а българската държава изглежда не иска просто да провери какви са й възможностите.

Източник: Личен архив

Даниел Маринов в ядкохранилището, където се съхраняват пробите от сондажите

Какви са аргументите на природозащитниците, които често подават жалби срещу едно или друго проучване на площи или срещу разкриване на нови мини?

Конкретно - без рудодобив, няма Зелен преход. Двете неща са неразривно свързани. И също - при отговорно спазване на добрите екологични стандарти, добивът не оказва дългосрочно въздействие върху районите, в които се случва. Неслучайно държави като Швеция, Финландия и Норвегия, известни със стриктните си правила и природозащитните си политики, предприеха курс към откриване на находища на редкоземни минерали на своя територия. В България също има примери за мини по учебник, които не оказват вреда и работят с най-съвременните технологии.

Канадска компания получи опция да добива злато и мед в близост до мината Ада Тепе на Дънди Прешъс Метълс

Предстоят сондажи и оценка на минералните ресурси

Не смятам въобще да коментирам мантрите, използвани за политически цели за това, че "лошите" чужди компании, изнасят богатствата на България. Трябва обаче да се погледнат цифрите за стандарта на живот в регионите, в които у нас има добивна промишленост. А те са - 2600 лв. средна брутна заплата в общините с добив по данни на НСИ. Средната заплата в Челопеч например е със 700 лева повече отколкото в страната и за поредна година тази община е начело по доходи в България. Освен пряката заетост, която създава добивната индустрия, тя има и сериозен косвен ефект - осигурява работа на местния малък бизнес.

С откриването на една мина се отварят още поне 3-4 пъти повече работни места направления като индустриално и инфраструктурно строителство, изкопни работи и рекултивация, производство, монтаж и поддръжка на оборудване, ремонт и инженерингови услуги, производство и доставка на суровини и материали. А когато доходите в общината се повишат, това води до по-добри шансове и за други бизнеси - ресторанти, хранителни магазини, различни видове услуги. Хората, получаващи по-високи заплати, харчат повече, което съживява местния бизнес. Това са теми, върху които трябва да се мисли сериозно. Ефектът на мината не е отрицателен, както зелените организации се опитват да внушат. А напротив.

Източник: Личен архив

Сондажната ядка дава информация за съдържанието на различни минерали в изследваната площ.

Кои съседни страни се справят добре в тази посока - знаем, че Турция има залежи на бор, а Сърбия - на литий?

В Турция за последните 20 години са открити и работят нови 20 рудника, а в Сърбия се откриха няколко големи находища на критични минерали - литий и мед. Турция и Сърбия стимулират инвестиции в минерално - суровинната индустрия и резултатите са налице. Разбира се и там не липсват зелени организации, които успяват да подведат общественото мнение и да го отправят в посока, че това е нещо лошо. В Гърция също има напредък в индустрията - след влизането на последното правителство бяха възобновени добивните дейности в няколко рудника, които бяха замразени през предишните години. В България има подобна геоложка обстановка и потенциал за откриване на подобни находища е голям, но държавата не демонстрира достатъчно воля да подкрепи тези инициативи на частните инвеститори.

Надяваме се, че общото европейска позиция по този въпрос - че трябва да има повече доставки от територията на съюза, за да са гарантирани, ще стигне и дотук. Има редица идеи за подобряване на ситуацията, но сякаш остават само на идейно ниво. Има какво да се желае и по отношение на организацията на нашия бранш, но съм оптимист, че най-накрая ще осъзнаем, че стойността на минералите, които България притежава вече е в приноса към технологичния напредък. Ако преди тези метали бяха важни за друго, то днес приложението на природните богатства е изключително значимо за човешкото развитие и те вече са приоритет, но през друга призма. Това трябва да се разбере добре в България.