"В България няма кола, която да се движи по германските пътища, без в нея да има произведена част от тук." Това казва Соня Миклай, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), в разговор за Money.bg. Според нея българската роля в автомобилния сектор често остава подценена - и у нас, и в чужбина - но в реалността тя е незаобиколим фактор в европейската и глобалната индустриална карта.
"Говорих с нашите членове от автомобилния сектор - независимо за коя марка става дума, българско участие има навсякъде. Това е нещо, което в България не се приема като повод за гордост, но трябва", казва Миклай. Според нея, докато общественото внимание е насочено към липсата на завод за сглобяване на цели автомобили, реалната стойност се създава в компоненти, технологии и автоматизация - а България е стабилно позиционирана именно там.
Скритата инфраструктура на глобалната индустрия
Това участие не се ограничава само до Европа. Части, произведени у нас, участват във веригите за доставка на коли, които впоследствие се изнасят за Латинска Америка и Азия. По думите ѝ, ако Европейският съюз сключи по-благоприятни търговски споразумения с държави от блока Меркосур, това ще увеличи и поръчките към доставчиците на компоненти - включително българските.
"Когато Мерцедес продава повече коли на пазар без мита, това повишава търсенето на части. Ако тези коли съдържат български компоненти - а те съдържат - това има пряко положително влияние върху българската икономика", обяснява тя.
От евтина работна ръка към добавена стойност
Миклай е категорична: моделът "евтина работна ръка" вече не е приложим за България. "Това беше валидно през 2000-те, но днес няма такова нещо. Нито има налична евтина работна сила, нито бизнесът я търси. Фирмите търсят компетенции, автоматизация и добавена стойност."
По думите ѝ, немски компании вече развиват у нас звена за изследвания и развой (R&D), включително в сфери като автоматизирано шофиране. "Не идват за евтин труд - идват за умения, знание и иновация."
Тя допълва, че през последната година се забелязва и положителна тенденция на връщане на българи от чужбина - знак, че страната се възприема като все по-добро място за кариера и живот.
Политическа предвидимост и инфраструктура
Въпреки тези позитиви, инвеститорите остават чувствителни към няколко рискови фактора. Сред тях: политическата нестабилност, непрозрачните обществени поръчки и внезапните промени в регулациите и таксите. "Фирмите планират. Когато от днес за утре се въведе нова такса или се повиши съществуваща - това подкопава доверието и променя сметките. В най-лошия случай - води до изтегляне", предупреждава Миклай.
Затова от Камарата настояват за по-предсказуема регулаторна среда и ясна икономическа политика. "Не говорим само за инвеститорите - внезапните промени засягат най-вече служителите: замразени заплати, съкращения, спиране на разширения. Накрая цената плаща обществото."
Еврозоната - като политически маркер
Темата за Еврозоната също беше засегната. Миклай определи официалното приемане на България от 1 януари 2026 г. като "закъснял, но изключително позитивен" ход. Според нея това ще премахне валутната бариера, ще засили доверието и ще улесни финансовите операции.
Камарата настоява и за възможността бизнесът да избира кога приключва финансовата си година - както е в повечето държави от ЕС. В момента, по българско законодателство, всички фирми приключват на 31 декември, което създава административен натиск и двойна работа за международните структури.
Соня Миклай завършва с умерен оптимизъм: "Германският бизнес остава в България, инвестира и разширява. Но очаква предвидимост. Очаква стабилност. Очаква отношение, което отговаря на нивото на ангажираност, което вече има тук."
USD
CHF
EUR
GBP
