Без нов дълг фискалният резерв ще се окаже крайно недостатъчен още през януари

Aко не емитираме повече дълг до края на годината, фискалният резерв към 31 декември 2022 г. би бил около 5,6 млрд. лева, което е крайно недостатъчно. Това заяви министърът на финансите Росица Велкова по време на изслушване в Народното събрание. Тя посочи, че минималният му размер е 4,5 млрд. лева, а в началото на януари 2023 г. държавата трябва да поеме плащанията за пенсии, когато все още няма данъчни постъпления.

Уточняваме, че максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. по реда на Закона за държавния дълг, е 10,3 млрд. лв., чиято цел е да се гарантира ликвидността на държавния бюджет.

По отношение на подготвения проект на държавния бюджет и възможните варианти, МФ е разработило три варианта. Те отчитат фискалните тенденции, риска от нарушаване на фискалните правила, поетите разходни ангажименти от 2022 г., както и натрупаните структурни бюджетни дисбаланси в частта на разходите.

В отговор на въпрос от ПГ "Възраждане" относно финансовото състояние на държавата и необходимостта от нов дълг, министърът обясни, че държавата емитира дълг, защото в 2022 г. следваше да се рефинансира стар дълг, който на 26-ти март беше около 3 млрд. лева. Освен това по актуализирания закон за държавния бюджет, дефицитът в номинално изражение е 6,2 млрд. лева, който няма откъде другаде да се финансира освен с дългово финансиране.

Емитирайки дългът до момента, фискалният резерв е 12,1 млрд. лева.

"Реализирали сме излишък от 1 млрд. лева към 30-ти септември, който се приспада, очакваният дефицит е 5,8 млрд. лева. Така е гласувано в Народното събрание в следствие на икономиите, които ще се реализират и до края на годината очакваме дефицит от 5,8 млрд. лева", каза Велкова. 

Трите варианта за Бюджет 2023

Министерството на финансите е разработило три варианта на държавния бюджет за 2023 г., като се предвижда удължаване на действието на Бюджет 2022 г. до съставянето на редовно правителство. 

Ето защо актуализираният бюджет за 2022 година може да се окаже разрушителен

Ще се превърне ли бюджетът в причина за фискална разруха?

От думите на министъра става ясно, че планираният дефицит за 2022 г. на касова основа е 4,1% от БВП, на базата на преизпълнението на приходната част, която ведомството очаква, и реализираната икономия в размер на 1 млрд. лв. в разходната част, очакваният дефицит е 3,4% от БВП на касова основа.

На начислена основа планираният дефицит е 6% от БВП, а очакваният е 5,4% от БВП.

"Вариантът на бюджет от 3% дефицит от БВП - този вариант затяга фискалната дисциплина, много разходи следва да се намалят и ние такъв бюджет не бихме внесли. Не бихме внесли и варианта с 6,6 % дефицита от БВП, защото това е нарушение на фискалните правила, на Маастрихтските критерии, и ако погледнем проектите на бюджети на държавите членки на еврозоната, няма държава, която да е с такъв висок размер на дефицит за 2023 г.", каза служебният министър и посочи, че Словакия е държавата в ЕС с най-висок дефицит - от 6,4%.

"Ние бихме внесли т.нар. удължителен закон, какъвто имаше и миналата година, който запазва действието на всички политики и всички помощи, които са за домакинствата и за бизнеса, размера на пенсиите, докато бъде избрано редовно правителство, което ще може върху базовия вариант, който е с 6,6% дефицит, да модифицира бюджета спрямо управленската си програма" - коментира финансовият министър.

По думите й, ако сме в хипотезата да няма избрано редовно правителство, спокойно с този удължителен закон, едно служебно правителство ще може да изпълнява бюджета, както беше направено и в началото на тази година от редовното правителство.

Ревизия за милиарди: НСИ промени драстично очакванията си за ръста на икономиката ни

През 2021 г. БВП е пораснал не с 4.2%, а със 7.6%

Що се касае до самия ръст на БВП,

който в последни дни предизвика коментари, след като Националният статистически институт обяви официално драстична ревизия в посока нагоре в прогнозата си за ръста на икономиката, в отговор на въпрос на ПГ "Продължаваме промяната" относно прогнозата за ръст на БВП за 2022 г. в размер на 2,9% министърът каза следното:

"Макроикономическата прогноза е разработена от професионалисти, които години наред разработват макроикономическите показатели. Не считам, че прогнозата ни е подценена, тъй като след разработване по модела, по който се разработва макроикономическата прогноза, и сравнението с използвани данни на 14 институции, които разработват макроикономически прогнози за България, от които 3 са БНБ, БАН и Уникредит Булбанк, прогнозите за растежа на БВП за 2022 г. на тези 14 институции са в диапазона 1,6 - 3,9%", каза Велкова. По думите й средната стойност е 2,8%, която съвпада и с публикацията на "Консенсус икономикс" от септември 2022 г. Прогнозата на МФ за 2022 г. е 2,9%, на БНБ е 2,8%. За 2023 г. прогнозата за растежа на БВП на същите тези институции са в диапазона от 0,1-3,8 на сто. Средната стойност е 2,3%. Публикацията на "Консенсус икономикс" от септември 2022 г. е 1,9%. Прогнозата на МФ е 1,6%, а на БНБ е 0,1%.

В последната си Макроикономическа прогноза Българската народна банка (БНБ) съобщи, че през 2023 г. очаква растежът на реалния БВП да се забави съществено в резултат на влошаване на външната икономическа среда, преустановяване на тенденцията към натрупване на запаси и забавяне на растежа на вътрешното търсене.