Ето защо актуализираният бюджет за 2022 година може да се окаже разрушителен

Министерството на финансите официално обяви, че "царят е гол" в смисъл, че бюджетът не е онова, което се вижда в момента. Служебният министър Росица Велкова обясни, че отчетеният излишък към края на юли 2022-а от 1.5 млрд. лева е временна величина и както практиката от изминали години е показала, много бързо - през късната есен, ще се превърна в дефицит. И то значителен.

А това означава, според нея, че на базата на сегашния излишък не трябва да се правят планове за каквито и да било допълнителни бюджетни разходи, защото няма да има средства с които те да бъдат покрити. Такива средства трудно могат да бъдат осигурени и от преструктуриране на заложените бюджетни капиталови разходи от 8 млрд. лева, от които до момента са усвоени едва 2 млрд. лева. И Велкова подробно обясни защо това е така.

"От тези заложени 8 млрд. лева 4 млрд. лева са европейски средства, които няма как да бъдат преструктурирани и от тях да се направят икономии за разходи по национален бюджет. Около 1.1 млрд. лв. са за капиталови разходи на общинските бюджети, които също няма как да бъдат преструктуриране за допълнителни непредвидени разходи, които да се правят от национален бюджет.

Държавният бюджет за юни ще е "на плюс" с над 1 млрд. лева - доколко това трябва да ни радва

Сега правителството задържа някои големи планирани капиталови разходи

Близо 1.2 млрд. лева са капиталовите разходи за регионалното министерство, които като знаете списъка, който е приет от Министерския съвет за капиталови разходи на общините за 400 млн. лева, знаете разговорите, които текат с пътно строителните фирми, едва ли там може да се очаква сериозна икономия. И 1.1 млрд. лева са капиталова разходи за сектор отбрана и сигурност, които като имаме предвид обстановката с бежанците и войната в Украйна също трудно могат да бъдат спестени.

Останалите 500-600 млн. лева са капиталови разходи по бюджетни разпоредители, които са над 40 на брой и част от тези разходи неминуемо ще трябва да бъдат направени. Разбира се че преструктуриране на капиталови разходи ще има, но те няма да са в такъв значителен размер, какъвто се обсъжда в общественото пространство", заяви служебният финансов министър.

Освен това Велкова напомни, че ще излязат непредвидени разходи, които правителството ще трябва да покрива, чрез преструктуриране в Централен бюджет и от реализиране на икономии от бюджетите на първостепенните бюджетни разпоредители. Такъв един разход бе осигуряването на над 70 млн. лева за провеждане на предсрочните избори. Тепърва се търсят източници, с които да се финансират разходите за настаняване, изхранване и интегриране на украинските бежанци.

Според Велкова има сериозно напрежение при изпълнението на приходите и в това отношение те не могат да се разглеждат като резерв за още една актуализация на сегашния бюджет в посока на увеличаване на разходите. Актуализация не бива да има и на базата на увеличаване на дефицита, защото източниците му за финансиране са меко казано проблемни. Велкова припомни, че за 2022-а правителството има определен таван за нов дълг от 10 млрд. лева от които е усвоило 1.8 млрд. лева и заяви, че при благоприятни условия има готовност да излезе на дълговите пазари.

Но какво означава благоприятни условия? Такива имаше през късната есен и ранната зима на 2021-а и началото на 2022-а когато доходността на 10 годишните български държавни ценни книжа бе под 1%, а сега доходността на български ДЦК книжа с остатъчен срок до падежа от 8-10 години се движи в диапазона от 2.7% до 3% годишно и при едно задълбочаване на проблемите с фиска ни и/или при влошаване на международната конюнктура тази доходност ще расте.

А растящата доходност означава увеличение на товара (разходите) за бюджета при всяко емитиране на нов дълг. Истината е че предишните две служебни правителства и последното редовно, дали поради некомпетентност, дали по вътрешнополитически тяснопартийни егоистични съображение, но проспаха изгодния момент за емитиране на нов външен дълг, а той бе през 2021-а и първите два месеца на 2022-а.

Независимо от на пръв поглед добрите показатели, вече може с доста голяма доза сигурност да се твърди, че бюджета за 2022-а и в първоначалния му вариант и в след актуализацията му е бюджет на фискалната дезинтеграция и дори на фискалната разруха.

Причината е че макрорамките върху които той бе съставян и актуализиран се оказаха далеч от реалността, а заложения ръст на социални разходи с перманентен характер като увеличаването на пенсиите няма адекватно покритие с необходимите приходи.

Ето няколко примера, които потвърждават тази теза. При гласуването на бюджета за 2022-а през януари тази година разчетите бяха заложени при реален ръст на БВП от 4.8% и средногодишна инфлация по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) от 5.6 процента.

Още тогава обаче инфлацията имаше изпреварващи тази прогноза темпове. През февруари дойде войната в Украйна и няколко месеца по-късно правителството на Кирил Петков актуализира бюджета. Промените бяха направени на основата на очакван ръст на БВП от 2.9% и инфлация от 11.9 процента.

Росица Велкова потвърди прогнозирания в актуализацията ръст от 2.9% на БВП, но направи следната уговорка. "Независимо от реализирания висок ръст на БВП през първите две тримесечия на годината през третото и четвъртото тримесечие очакваме забавяне заради проблеми породени от войната в Украйна", уточни служебния финансов министър.

Тук трябва да се има предвид, че добрите показатели за ръста на БВП за полугодието, с които някои политически партии се побързаха да се похвалят в немалка степен се дължи на рекордното натрупване на стоково материални запаси във фирмите. Това е доста неустойчива компонента за ръста и няма да е чудно, ако се окаже, че в края на годината реалното му увеличение е под 2 процента.

Мика Зайкова: В Бюджет 2022 има за всекиго по нещо

Тя коментира и възможността за въвеждането на 4-дневна работна седмица

Още повече, че самата Велкова заяви, че очаква свиване на потреблението не само у нас, но и в цяла Европа, на базата на което прогнозата за ръст на БВП за 2022-а у нас е 2.2 процента. Що се отнася до инфлацията служебния финансов министър обясни, че очакванията са вече за 12.6% средногодишно по ХИПК при 11.9% заложени в актуализацията на бюджета.

Възможно е и сегашната прогноза да се окаже подценена, независимо че финансовото министерство очаква намаление на темповете на растеж на инфлацията заради свиването на потреблението. Впрочем това свиване потреблението е лоша новина за фиска защото означава намаляване на ръста и дори спад на приходите от ДДС от сделки в страната, които с най-голям дял в бюджетните постъпления.

А без ръст в бюджетните постъпления, няма как да се финансира устойчиво заложения с бюджет 2022-а и актуализацията му перманентен ръст на социалните разходи. Имено тези разходи залагат сериозен проблем за не само за бюджет 2022-а, но и за всички следващи бюджети много сериозен проблем.

И точно в това се крие разрушителния за фиска ефект на бюджет 2022-а. За него на няколко пъти предупреди Фискалния съвет. По тази тема се изказа и БНБ. А сега Росица Велкова заяви:

"При сравнение на 2019-а с прогнозата за 2023-а разходите за пенсии нарастват с 93%, а средноосигурителния доход нараства с малко над 40 процента".

Ясно е че ако посочения от служебния финансов министър разрив продължи разширяващият се дефицит в социалното осигуряване ще изстиска всички жизнени сокове на хазната и на икономиката ни докато не ги доведе до състояние на пълен срив.

Впрочем и сега разходната част е прекалено голяма и доколкото според Министерството на финансите за 2022-а размерът й е 40.8% от БВП, той е в нарушение на правилата за фискална стабилност разписани в Закона за публичните финанси. А при заложените от сегашния бюджет тенденции перспективите за следващите години са меко казано мрачни. И това си личи от разпространеното прессъобщение на Министерството на финансите.

"На база базовия сценарий за тригодишната бюджетна прогноза, като са отразени единствено действащите политики както в приходната част, така и в разходната част, за 2023 г. се оформя значителен по размер дефицит в размер на 11.4 млрд. лв., което е 6,8 % от БВП, като дълговото финансиране би възлизало на 15 млрд. лв.", обясни Росица Велкова.

Ако се поддържа такъв дефицит, през 2025 г. бихме стигнали на 40 % дълг от БВП. По думите на министъра основният ръст в разходите са в няколко направления - социалните и здравноосигурителните плащания в размер на 5 млрд. лв., 3,8 млрд. лв. са ръст в разходите за пенсии.

Другият сериозен ръст е в разходите за персонал в размер на 1,6 млрд. лв., има ръст в капиталовите разходи от 3,8 млрд. лв., защото стартират инвестиционните разходи по Механизма за възстановяване и устойчивост. Тези разходи не дават гъвкавост за оптимизиране и преструктурирате.

"Ако не се направи промяна в данъчната политика и преструктуриране на разходите, много лесно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от целта 01.01.2024 г. за членство в еврозоната", предупреди министърът на финансите Росица Велкова.