Пазарът на жилища в Турция продължава да се охлажда в реално изражение през септември, удължавайки 20-месечна серия от коригирани спрямо инфлацията спадове, показват актуалните данни за сектора, цитирани от Daily Sabah. Основната причина за ценовия спад е строгата парична политика и увеличението на предлагането на обществени жилища, които са помогнали за овладяване на растежа на цените.
Според Централната банка на Република Турция (CBRT), индексът на цените на жилищните имоти (RPPI) - който проследява промените в цените на жилищата в цялата страна, коригирани спрямо разликите в качеството - се е повишил с 1,7% на месечна база през септември до 195,7 пункта. На годишна база цените на жилищата се увеличиха с 32,2% в номинално изражение. Но след коригиране спрямо инфлацията, те паднаха с 0,8%, което е 20-ият пореден месец на реален спад.
Последният път, когато цените на жилищата отбелязаха реален годишен ръст, беше през януари 2024 г., когато се повишиха с 1,4%. Месец по-късно те започнаха да падат в реално изражение, спадайки с 5,1% през февруари. Най-резкият годишен спад е регистриран през май 2024 г., когато реалните цени паднаха с 14,9%.
Търсенето на жилищни имоти в Турция остава силно, въпреки строгата парична политика, която поддържа високи разходи по заеми от средата на 2023 г., за да ограничи инфлацията. Според данни на Турския статистически институт (TurkStat), през септември са продадени 150 657 жилища - най-високата регистрирана стойност за септември.
Това доведе общия брой за периода януари-септември до 1,13 милиона единици, което е увеличение с 19,2% спрямо предходната година. Продажбите с ипотека през миналия месец са се увеличили с 34,4% до 21 266 единици, докато общият брой за деветмесечието се е увеличил със 76% до 162 493.
Темпът на инфлация в Турция през септември е по-висок от очакваното - 33,3%, което е първото годишно покачване от пика от 75,4% през май миналата година. Според проучванията, очаква се това да накара централната банка на страната да забави темпото на намаляване на лихвените проценти.

Строга парична политика и предлагане на жилища
Професор Шенер Шенер от Истанбулския университет казва, че спадът в реалните цени на жилищата от февруари 2024 г. насам е повлиян от средносрочната икономическа програма на правителството и строгата парична политика на централната банка. Според експерта увеличението на предлагането на жилища, особено чрез проекти, подкрепяни от държавата, също е спомогнало цените да се покачват по-бавно от инфлацията.
"Рекордният обем на продажбите през септември сигнализира за силно базово търсене. Това показва, че усилията на правителството са намерили отговор от страна на търсенето и покупките са достигнали определено ниво. С други думи, фактът, че търсенето се задоволи до известна степен, е попречил на цените да се повишат бързо", отбелязва професорът.
Шенер припомня, че цените са скочили рязко след опустошителните земетресения, които удариха югоизточна Турция в началото на 2023 г. и по време на пандемията от COVID-19, тъй като предлагането се е свило, а разходите са се увеличили.
"Бързите мерки, особено строителството и доставката на голям брой нови жилища в засегнатите от земетресението провинции, помогнаха за ограничаване на ценовия балон. В големите градове натискът както върху наемите, така и върху цените на жилищата е относително отслабнал. В същото време процесът на дезинфлация и високите лихви по жилищните кредити ограничиха потенциалното търсене."
Шенер предупреждава, че по-ниската инфлация може да съживи ценовия натиск, ако лихвите по ипотечните кредити започнат да падат.
"Ако разходите за жилищно финансиране намалеят заедно с инфлацията, тази низходяща тенденция може да се обърне. За да предотвратят ново рязко покачване, частният сектор и предприемачите трябва да продължат да разширяват предлагането, наред с усилията на държавата", прогнозира експертът.
Централната банка понижи референтния си едноседмичен репо лихвен процент съответно с 250 и 300 базисни пункта през септември и юли. Икономистите очакват тя да постигне намаление от 100 базисни пункта тази седмица до 39,5%. CBRT прогнозира, че инфлацията ще спадне до около 24% до края на годината, с прогнозен диапазон от 25%-29%. Новоактуализираната средносрочна програма на правителството очаква той да се забави до 28,5% тази година.
Според икономиста по недвижими имоти Ахмет Бююкдуман, двуцифреният реален спад на цените на жилищата от миналата година вече се е забавил, като промените в цените се доближават до общата инфлация.
"Като се имат предвид признаците на по-силно търсене на жилища, се очаква цените скоро отново да се покачат малко над инфлацията. За тези, които купуват жилища за лична употреба, всъщност е благоприятен момент", казва Бююкдуман.