Министерството на финансите обяви, че през юни очаква положителното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) да достигне 1,16 млрд. лева. Това е с близо 555 млн. лева повече, т.е. близо два пъти, в сравнение с отчетеното за месец май салдо за касовото изпълнение на държавния бюджет от 605,1 млн. лева.

Причините за това драстично увеличение са две. Първата е рязкото нарастване - с 3,462 млрд. лева в сравнение с полугодието на 2021-а - на приходите, помощите и даренията по КФП, като това увеличение се дължи главно на ръста на данъчните приходи с 3,3 млрд. лева.

Посочената от финансовото министерство за това причина е, настъпването на крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2021-а. Но едва ли ръста се дължи на това. По-скоро той е резултат от рязкото покачване на цените на стоките и услугите за този период - с други думи, има инфлационен произход.

От справката за май се вижда, че основен принос за увеличението на постъпленията от данъци имат приходите от ДДС от внос, от корпоративен данък, от мита и от акцизи. Ръста на приходите от ДДС от сделки в страната остава незначителен (0,7%), независимо от повишаването на цените (инфлация). Това говори за свиваща се покупателна способност на населението, чиито доходи не зависят от бюджета.

Малко по-забележимо - с 3,7%, е увеличението на постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица, като от доходи по трудови договори то е 3,2%. Но както пише самото Министерство на финансите, това нарастване се дължи на: "следните законодателни изменения в сила от 1 април 2022 г.:

-увеличение на минималната работна заплата за страната с 9,2%, от 650 лв. на 710 лева;

-увеличението на максималният месечен осигурителен доход от 3000 лв. на 3400 лв.;

-увеличението на минималните осигурителни прагове въз основа на повишението на минималната работна заплата".

По извънтрудови взаимоотношения, данъчните постъпление се свиват.

Втората причина за нарасналото положително салдо по КФП е рязката икономия на разходи, и то най-вече на капиталови такива.

Според данните на финансовото министерство, разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2022 г., са в размер на 27,063 млрд. лв. (42,9% от годишния разчет). Вярно е, че през юни 2021 г. разходите по КФП са били по-малко като сума (24,645 млрд. лева), но са видимо повече - 46,9%, от тогавашните годишни разчети.

Явно сега правителството задържа някои големи планирани разходи, за да "върже" баланса в КФП. И е ясно, че основния източник за това са капиталовите разходи. По думите на самият финансов министър Асен Василев, за капиталови разходи в КФП са предвидени над 8 млрд. лева, а според данните на Министерството на финансите за май, от тях са изхарчени едва 1,19 млрд. лева. Вероятно тази сума не е нараснала чувствително през юни.

Така инфлационния ръст на приходите и моментното спестяване на капиталови разходи осигуряват настоящото, при това растящо, положително салдо по КФП.

Впрочем тази финансова картина е добре позната от минали години, когато положително салдо се поддържаше до края на ноември, а в края на последния месец салдото по КФП рязко се влошаваше, заради направени еднократни, огромни, непрозрачни плащания. Само че в миналите години нямаше постоянно ескалираща инфлация и правителствата можеха да си позволят лукса да водят подобна фискална политика.