Кой ще плати сметката? Бюджет 2025 обещава всичко на всички, но на каква цена

България вече има Бюджет за 2025 г. Мнозина биха казали: "По-добре късно, отколкото никога." Но наистина ли това важи за прясно приетия финансов план?

За да отговорим, трябва да разгледаме параметрите на Консолидираната фискална програма (КФП), която и този път стъпва върху прогноза за Брутния вътрешен продукт (БВП). За 2025 г. се очаква той да достигне малко над 215,23 млрд. лева - увеличение от около 14 млрд. спрямо очаквания резултат за 2024 г. Това отговаря на 7% номинален и 2,8% реален ръст.

Депутатите приеха на второ четене държавния бюджет за 2025-а

Той предвижда: дефицит от 3%, нов дълг до 18,9 млрд. лева и създаване на държавна верига магазини

Доколко тази прогноза е реалистична, е спорен въпрос. Ако БВП за 2024 г. се окаже под очакванията, постигането на целта за 2025 г. ще бъде трудно без допълнителна инфлация или съживяване на икономиката в ЕС. При по-добро от очакваното изпълнение за 2024 г., заложената цел изглежда достижима - стига да няма нови енергийни кризи или рецесия в Европа.

Но дори прогнозата да се сбъдне, тя не отменя рисковете пред бюджета. Основният проблем се крие в несъответствието между приходи и разходи - включително "разходи под черта", които няма да бъдат отчетени като част от КФП, но ще изискват реално финансиране чрез нов дълг. Така, при нужда от 10,14 млрд. лева (за рефинансиране на дълг и покриване на дефицит), правителството планира да емитира дълг от 18,9 млрд. лева. Разликата от 8,76 млрд. лева ще бъде използвана за увеличаване на капитала на държавни структури като ББР и БЕХ - пари, които ще се отчетат като приход, но няма да фигурират като разход.

Този подход е законен, но подкопава фискалната устойчивост. Резкият ръст на дълга повишава лихвените разходи, които през 2025 г. ще скочат с още 170 млн. лева. Според финансовото министерство, до 2028 г. съотношението на лихвените разходи към БВП ще достигне 1,4% спрямо 0,5% през 2024 г. Това е трикратно увеличение - тревожна тенденция, граничеща с дългова спирала.

Рекордни разходи, без реформи

Разходната част е дори по-проблемна. Бюджетът за 2025 г. предвижда увеличение с 18,6 млрд. лева - до рекордните 96,71 млрд. лева. Това е ръст от 24,4% спрямо 2024 г., без реални структурни реформи. Политическият компромис се реализира чрез пълно или частично удовлетворяване на исканията на почти всички групи, зависещи от бюджета - пенсионери, учители, служители в сигурността и администрацията. Разходите се използват за "купуване" на подкрепа, без реална визия за дългосрочна устойчивост.

Финансирането на тези разходи също е съмнително. Приходите по КФП за 2025 г. са заложени на 90,27 млрд. лева - ръст от 25,28% спрямо отчетените за 2024 г. Само при данъчно-осигурителните постъпления се очаква увеличение с 12,1 млрд. лева (20,6%). Това означава, че 86,4% от ръста на БВП трябва да се "обложи" с данъци и осигуровки - трудно защитима теза.

Людмила Елкова: Всичко по бюджета се случва като в "Минута е много"

Тя беше категорична, че е "абсолютно невъзможно" постигането на заложеното увеличение на данъчните приходи

Голямата част от този ръст трябва да дойде от ДДС - 6,3 млрд. лева повече, или почти 34% годишно. Правителството очевидно очаква експлозия в потреблението, която засега не се потвърждава от макроикономическите тенденции.

Къде са буферите?

Основният фискален буфер остава добре познат - капиталовите разходи. За 2025 г. те са планирани на 13,44 млрд. лева - над два пъти повече от изпълненото през 2024 г. Но реално над 4 млрд. лева от тях вече са дължими, но неплатени. Така бюджетните дупки ще се пълнят със забавени или неизпълнени капиталови проекти.

Няколко бързи извода:

• Фискално устойчива ли е тази политика? Не.

• Създава ли рискове за икономическата стабилност? Да.

• Ще доведе ли до по-високо данъчно-осигурително бреме? Със сигурност.

• Кой е отговорен за това? Българският избирател.