Фискалната тревога е факт: Приходите не догонват разчетите

Министерството на финансите публикува окончателните данни за изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП) към края на април. За разлика от обичайната практика, не е представена прогноза за май, което вероятно е свързано с очакваната покана за членство на България в Еврозоната - решение по темата се очаква след заседанието на Съвета на ЕС на 8 юли.

На пръв поглед данните изглеждат стабилни. Общите приходи, помощи и дарения по КФП към края на април възлизат на 24,47 млрд. лв., или 27,1% от планираното за годината. Това представлява ръст от 1,7 млрд. лв. (7,5%) спрямо същия период на 2024 г., движен основно от данъчните постъпления, които нарастват с 13,3%. В същото време неданъчните приходи остават почти без промяна, а помощите и даренията са с 655,7 млн. лв. по-малко.

Докладите на ЕЦБ и ЕК посочват инфлационни и фискални рискове, пред които е изправена България

Кои са те?

Разходите по КФП към април възлизат на 26,39 млрд. лв., или 27,3% от годишния план. На пръв поглед това също изглежда в рамките на нормалното. Но ако се изключи еднократна трансакция от февруари 2024 г. на стойност 1,2 млрд. лв., съпоставимият ръст в разходите достига 12,9% (3,02 млрд. лв.) - най-вече за социални плащания, заплати, субсидии и капиталови разходи.

В резултат бюджетното салдо е отрицателно - дефицит от 1,91 млрд. лв., или 0,9% от прогнозния БВП. За сравнение - година по-рано КФП е била на излишък от близо 600 млн. лв., което тогава е било в съответствие с дългосрочните тенденции.

Основната причина за обратa е изоставането в събирането на приходи. Според някои прогнози недостигът по тази линия може да достигне или дори да надхвърли 6 млрд. лв. до края на годината. Особено показателно е разминаването между заложения ръст от над 25% в средносрочната бюджетна прогноза и отчетеното изпълнение от едва 7,5% към април. При данъчно-осигурителните приходи изоставането е още по-осезаемо - прогноза от 20,6% при реални 13,3%.

Изпълнението на бюджета изостава от плановете

Бюджетните приходи изостават и от плана за 2025-а и от изпълнението за 2024-а

Това поставя Министерството на финансите в ситуация, в която се налага да отлага или ограничава определени разходи - включително трансфери към бюджетни структури, плащания по проекти и дори нормативно установени увеличения на възнаграждения в публичния сектор. Целта изглежда е да се покаже фискална стабилност поне до средата на годината - преди решението за Еврозоната.

Истинската картина обаче ще се разкрие през третото тримесечие, когато традиционно се акумулира най-голям дял от годишните разходи и приходи. Опасенията са, че без промяна в събираемостта или извънредни приходи, ще се наложи актуализация на бюджета.