Влизането на България във валутно-обменния механизъм ERM II е стратегическа цел на правителството. Това бе официално заявено от министър-председателя Бойко Борисов. А това влизане е императивно обвързано с участието на страната ни в Банковия съюз на ЕС. В смисъл, че без България да стане член на Банковия съюз по механизма за тясно сътрудничество, евентуалната ни кандидатура за ERM II няма шанс да бъде одобрена.

На свой ред за участието ни в Банковия съюз е необходимо да изпълним всички изисквания на ЕЦБ, последното от които остана за изпълнение, е увеличението на капитала на "Първа инвестиционна банка" (ПИБ). Именно за това заявеното от правителството участие на Българска банка за развитие (ББР) в увеличението на капитала на ПИБ предизвиква такова голямо внимание и породи много въпроси.

За да бъдат избегнати всякакви спекулации по тази важна тема, изпратихме до Министерството на икономиката, до Българска народна банка (БНБ) и до ББР, като трите от институциите най-пряко свързани с участието в увеличението на капитала на ПИБ, въпроси по Закона за достъп до информация. Въпросите бяха пратени на 8 юни и предвидените в Закона срокове все още текат. Но БНБ бе така коректна да отговори без да чака изтичането на крайните срокове. Първите два въпроса към нея бяха:

  1. Получавали ли сте от ръководството на Българска банка за развитие (ББР), съгласно разпоредбите на чл. 28 от Закона за кредитните институции, молба да му разрешите да закупи акции от увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ)?
  2. Ако сте получавали, или ще получите такова искане, какъв ще е вашият отговор?

На тях получихме следния отговор: "БНБ е издала предварително одобрение по реда на чл. 28а и чл.28б от Закона за кредитните институции (ЗКИ) във връзка с полученото от "Българска банка за развитие" АД заявление за придобиване на акции от капитала на "Първа инвестиционна банка" АД".

Следващите три въпроса към БНБ бяха:

  1. Според Вас, участието на ББР в капитала на която и да е българска частна банка отговаря ли на целите и задачите, с които е създадена ББР, съгласно Закона за Българска банка и развитие? Обръщаме внимание, че в него не е предвидена дейност като придобиване на дялове в други финансови институции, а още по-малко в банки.
  2. Според Вас, придобиването на акции в дружество (в случая ПИБ) по цена, която два пъти надхвърля борсовите котировки на акциите на това дружество, не води ли до необоснована загуба за ББР и подобна загуба не е ли разпиляване на държавен ресурс, като се има предвид, че капитала на ББР е формиран с бюджетни средства, а загубата от всяка сделка води до увреждане на капитала, било като пряк отрицателен финансов резултат, било като намаляване на печалбата на ББР? Подобна операция с такива отрицателни резултати вмества ли се в дефиницията за благоразумно управление?
  3. Евентуалното участие на ББР в увеличението на капитала на ПИБ не е ли държавна помощ? Необходимо ли е преди БНБ евентуално да даде разрешение за нея да има становище на компетентните органи на Европейския съюз. БНБ разполага ли с подобно становище? И ако да какво е то?

БНБ дава обобщен отговор на тези въпроси и той е следният:

"Преценката на БНБ за издаване на предварително одобрение е извършена в съответствие с критериите, посочени в чл. 28а, ал.3 от ЗКИ и на базата на предоставените от банката - заявител изискуеми документи по Наредба 2 за лицензиите, одобренията и разрешенията издавани от БНБ по Закона за кредитните институции. Обръщаме внимание, че цената на придобиване на акциите е определена в проспект, потвърден от Комисията за финансов надзор, както и че БНБ не разполага с компетенции по Закона за държавните помощи.

Следва да имате предвид, че информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него, е професионална тайна по чл. 63, ал. 1 от ЗКИ и по отношение на нея са приложими разпоредбите на чл. 63 и чл. 64 от ЗКИ".

Уважаваме даденото от Закона право на БНБ да дава такива отговори и затова няма да ги коментираме.

Заради важността на темата обаче ще припомним някои важни данни, изнесени от министъра на финансите Владислав Горанов няколко дни след като въпросите ни вече бяха изпратени до съответните институции.

"ПИБ обяви намерението си да увеличи общата номинална сума на капитала си с 200 млн. лева. чрез публично предлагане на новоиздадени обикновени, поименни безналични акции. На 23 април 2020 г. Комисията за финансов надзор одобри проспекта за първоначално публично предлагане на до 40 млн. обикновени, регистрирани, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на глас с номинална стойност 1 (един) лев и емисионна стойност 5 лева всяка. Емисионната стойност е определена на базата комплексен анализ на ключови параметри, а емисионната стойност бе потвърдена от КФН като справедлива и определена въз основа на обективни критерии. При определяне на относимата пазарна цена на акциите са взети предвид изискванията на Международните стандарти за оценяване. В рамките на определените със закон правомощия, ББР прояви интерес към придобиване на новоиздадени акции на ПИБ и участва със собствени ресурси в открития аукцион и придоби 77 729 300 броя права. Придобитите права дават правото да бъдат записани 28 265 200 акции от увеличението на капитала на ПИБ. Този брой акции съответства на по-малко от 19 % от уставния капитал на ПИБ, което е под максималния праг, одобрен от БНБ. ББР участва на открития аукцион при публично обявени цени и условия, наравно с всички останали инвеститори. Останалата част от правата от емисията са придобити от други частни инвеститори", обяви министъра.

Той уточни, че един от най-важните обективни критерии е сравнението с цените постигнати при други аналогични сделки извършени у нас през последните години като покупката на ОББ от "Кей Би Си", на "Сосиете Женерал Експресбанк" от "Банка ДСК" и на "Пиреос Банк България" от "Пощенска банка". Тези сравнения според министъра дори имат по голяма тежест при определянето на цената на акциите на ПИБ от котировките на Българска фондова борса, защото тя била нисколиквидна. Само ще припомним, че между посочените от Горанов сделки и тази за акциите на ПИБ има една фундаметална разлика, която обаче е определяща при формирането на цената на акциите. При сделките посочени от Горанов става дума за придобиване дори не на мажоритарен пакет, а на всички акции на закупуваната банка с цел нейното поглъщане или консолидация, а при сделката между ББР и ПИБ става дума за закупуване на миноритарен пакет акции, който според устава на ПИБ дори не дава право на вето в общото събрание на банката или на участие в Надзорния й съвет.

Що се отнася до държавната помощ, пак министърът на финансите заяви, че участието на ББР в увеличението на капитала на ПИБ при публично обявени конкурентни цени и условия на регулирания пазар чрез записване на до 70 на сто от общия обем на записаните и заплатени акции не представлява държавна помощ по смисъла на действащите европейски и национални правила в областта на държавните помощи. Горанов дори заяви, че получил уверението за това от компетентните институции в Брюксел. Сега очакваме да научим, кои са частните инвеститори, които са проявили интерес да закупят акции от увеличението на капитала на ПИБ по цена от 5 лева за акция.