Мениджмънта на банките ще трябва да отделя все повече време, административни и експертни ресурси, за да се занимава с изпълнението на надзорни изисквания за сметка на ресурсите необходими за правенето на бизнес. Тези опасения от известно време се изказват от редица шефове на български банки. Достатъчно е да погледнем последните съобщения на БНБ, за да се убедим, че опасенията на банковите мениджъри не са без основание.
На 8 февруари 2019-а БНБ публикува следното съобщение: "На свое заседание Управителният съвет на Българската народна банка взе решение за прилагане на следните насоки, издадени от Европейския банков орган и публикувани на официалната му страница:
- "Насоки относно стрес тестването на институциите" по чл. 108 и чл. 109 от Директива 2013/36/ЕС" (EBA/GL/2018/04) - считано от 1 януари 2019 г.
- "Насоки относно управлението на лихвения риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл" (EBA/GL/2018/02) - считано от 30 юни 2019 г., като насоките ще бъдат отразени за първи път при вътрешния анализ на адекватността на капитала на банките за 2019 г.
- "Преразгледани насоки относно общите процедури и методология за процеса на надзорен преглед и оценка и надзорните стрес тестове, за изменение на EBA/GL/2014/13 от 19 декември 2014 г." - считано от 31 март 2019 г."
Както се вижда, всички изисквания не са нашенски приумици, а са общо европейски правила, които няма как да не приложим у нас. Европейския банков орган продължава да бълва регулации и уточнения към тях в опита си да обхване и в максимална степен да намали всички рискове, с които се сблъсква банковия бизнес. Стремежът е колкото се може повече да се намали опасността от банкови фалити, предизвикани от недооценяване на конюнктурата и от лоши бизнес практики.
Последните насоки на ЕБО публикувани от БНБ по-скоро са конкретизация към вече съществуващи изисквания, които обаче увеличават ресурсите които банките трябва да вложат за тяхното изпълнение. На първо място се дават конкретни насоки за моделите на стрес-тестовете, които банките трябва сами да си правят при изготвянето оценки си в хода на своите вътрешни анализи на адекватността на капитала и на ликвидността си (ВААК и ВААЛ).
Тези оценки и последващите стрес-тестове трябва да се правят от всички банки поне веднъж годишно в хода на Internal capital adequacy assessment process (ICAAP) - процедура за вътрешна оценка на капиталовата адекватност, в която се оценяват всички процеси в това число и административни, които по някакъв начин могат да влияят на решенията в една банка, свързани с поемане на риск.
Тази процедура завършва с изготвянето на един доста обемен документ, който се предава в банковия надзор и се превръща в съставна част на плановете за възстановяване и преструктуриране на банката. Та в този ICAAP трябва да има и резултати от проведен стрес-тест, за който ЕБО сега конкретизира моделите. Уточняват се понятията и съдържанието на стрес-тестовете за ликвидността и за платежоспособността, както и правилата за възходящ и низходящ стрес-тест, както за стрес-тест на ниво портфейл и още много други детайли.
В хода на анализите, които банките трябва регулярно да правят, се уточняват и принципите за оценка на лихвения риск.
Това е един от основните рискове, който се анализира наред с кредитния, операционния и пазарния. При неговата оценка се правят прогнози за загубите, които банката би могла да претърпи при различно движение на пазарните лихвени равнища. По правило до 8% от размерът на установените потенциални загуби трябва да се покрият с банков капитал.
В насоките на ЕБО публикувани от БНБ се дават конкретни определения на различни понятия като: лихвен риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл, риск от несъответствие, базисен риск, условно и безусловно моделиране на паричните потоци и още много други понятия. Според някои експерти лихвения риск не е силно изразен в нашия банков сектор, но коректното му и консервативно изчисление е важно за вземането на адекватни и навременни управленски решения.
Третата насока на ЕБО, публикувана от БНБ, е свързана с поемането на ангажимент надзора да прави стрес-тестове на индивидуално ниво. Досега практиката е БНБ да извършва стрес-тестове предимно на макропруденциално ниво - на банковата система като цяло. Сега ЕБО й вменява като задължение да прави това и при текущите надзорни проверки на отделните банки. С други думи всяка една така проверка трябва да приключва със стрес-тест, който да се извършва по конкретни определени от ЕБО правила. Така, че банките у нас ще бъдат стресирани постоянно. Разбира се не трябва да живеем с илюзията, че цялата тази по-строга надзорна практика ще имунизира сектора от кризи и фалити, но поне е сигурно, че чувствително ще намали рисковете от подобни сътресения.