Данните на БНБ за деветте месеца на годината показват, че колкото по-големи са доходите на хората, толкова по-голяма част от тях те вкарват на депозит в банките. Явно нулевата и дори отрицателна доходност въобще не е фактор, когато гражданите, които могат да спестят, решават дали да харчат парите си, или да ги заделят настрани. Това ясно се вижда от данните, показващи, че за последното тримесечие (периода юни - септември 2020) депозитите на населението от над 1 млн. лева са нараснали с 8.4% като бройка и с 4% като обща сума по тях.

В края на септември 2020-а тези депозити са 1070 броя и по тях има натрупани общо над 2.64 млрд. лева. На годишна база техният ръст също е доста висок - 10.4% като бройка и 12.8% като сума. Но в годишния диапазон тяхното увеличение е задминато от депозитите по които се съхраняват между 100 хил. и 200 хил лева. На годишна база като бройка те се увеличават с 12.2%, а като обща сума с 14.1%, което логично, като се има предвид, че гарантираната по закон размер на влог на гражданин в една банка е 196 хил. лева.

Не е изключено именно заради тази гаранция много хора със спестявания много над 196 хил. лева да са ги разделили на няколко депозита в няколко банки. Все пак такава сума човек може да получи от продажбата на двустаен или тристаен апартамент в столицата. По тази, и разбира се по много други причини, депозитите над 100 хил. лева въобще не са изключение. В края на септември 2020-а тези, които са между 100 хил. и 200 хил. лева, са 61 654 броя и по тях има натрупани общо около 8.66 млрд. лева.

На второ място по годишен ръст като сума и като бройка идват депозитите между 50 хил. и 100 хил. лева, следвани от тези между 200 хил. и 500 хил. лева.

Колкото по-малки като обем са спестяванията, толкова по-бавно е нарастването им. Например за депозитите между 2 500 и 5000 лева той е 2.5% като бройка и 2.7% като обща сума. А при тези между 1000 и 2500 лева тези увеличения са между 0.1% и 0.4% на годишна база.

Спестяванията до 1000 лева пък въобще намаляват - с 6.8% като бройка и с 3.9% като обща сума. Вижда се, че става дума за лица с толкова ниски доходи, че в сегашната ситуация те са принудени да използват незначителните суми, които са натрупали, за да оцелеят.

Всъщност това е едно от финансовите изражения на кризата у нас. При нея хората с високи доходи поддържат ръста на финансовия ресурс, с който оперират банките, като по-този начин допринасят за ликвидността им от една страна и чрез кредитирането за функционирането на икономиката от друга. Защото именно с тези, привлечени от гражданите със сравнително високи доходи средства, банките отпускат заеми и на бизнеса, и на населението, и на държавата като купуват нейните облигации.