Fitch: България взема най-много средства от ЕС за възстановяване след Хърватия. Но е важно как ще ги използва

Европейските фондове ще подкрепят макроикономическите перспективи за българската икономика, като повишат растежа от прогнозираните 3% през 2021 година до 4-5 на сто през 2022-2025 година. Предизвикателствата, свързани с усвояването и използването им би могло да ограничи въздействието върху потенциала за растеж.

Това обобщават от рейтинговата агенция Fitch в свой анализ, насочен към ефекта на Плана за възстановяването на Европа и в частност временната схема за финансиране NextGenerationEU (NGEU).

"България ще бъде един от основните бенефициенти на трансферите от Европейския съюз през следващите години, включително ще получи 16,6 милиарда евро (равняващи се на 27% от БВП за 2020 година) по многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 година, както и 7,5 милиарда евро (12% от БВП) безвъзмездни средства от инструмента NGEU", посочват от агенцията.

В анализа се акцентира върху това, че след Хърватия, България ще получи най-много средства по инструментите NGEU и SURE като дял от БВП спрямо размера на показателя към 2019 година.

Авторите на анализа Федерико Салазар и Пол Гембъл посочват, че пред страната ни стои въпросът дали тя ще успее ефективно да използва тези средства, отпускани от ЕС, като се има предвид техният размер. От Fitch посочват, че за периода 2021-2027 година България ще получава сума в размер на около 5,5% от БВП всяка година.

Според изчисленията на Европейската комисия степента на усвояване на европейските средства у нас за програмния период 2014-2020 година е бил около 50% към края на миналата година.

Като евентуален проблем за усвояването на фондовете от агенцията посочват липсата на добър опит и на капацитет на властите в София за управление на зелените политики, както и на проекти, свързани с иновации и цифровизация. Причината е, че голяма част от общо 750 милиарда евро по NGEU ще бъдат насочени към проекти в тези области.

"Оценката на ефекта на NGEU върху потенциала за растеж включва и въпроси отвъд краткосрочното въздействие на, както и необходимост от омбисляне на това какъв ефект ще имат финансиранете по схемата проекти в средносрочен план върху производителността или върху демографския профил след 2026 година. Тва също повдига въпроси дали условията за изплащането на средствата могат да бъдат ефективно приложени и доколко те стимулира властите да въведат реформи, стимулиращи расетежа", посочват от Fitch.

От агенцията посочват, че българската икономика има потенциал за растеж в границите на около 2-2,5% през следващото десетилетие. Основният проблем през следващите години за страната ще бъде застаряващото население и намаляването на броя хора в трудоспособна възраст. Според Европейската комисия работната сила ще се свие с 12% през следващите 3 десетилетия. В резултат на това потенциалният растеж на българската икономика може да бъде в рамките на едва 1 на сто към 2050 година.