Дали ще има следваща дългова криза? Отговорът според експертите е единодушен - и той няма да ви хареса, защото е положителен.В крайна сметка, дори според законите на физиката всяко нещо, което отива нагоре, рано или късно пада.

Това, за което се заеха да спорят икономистите обаче е откъде ще тръгне следващата дългова криза и колко точно лоша ще е тя.

Първо обаче - откъде ще тръгне следващата дългова криза?

Кризата от 2008-ма година стартира от пазара на ипотечни кредити в САЩ. А източник на следващата е напълно възможно да бъде ипотечния пазар на Китай или пък задлъжнялостта в Европа.

Самото наименование на кризата, сочи че става въпрос за неудържимо "дългово бреме", което води след себе си до фалити. Институтът по международни финанси заяви, че световният дълг се движи близо до рекордните 244 трилиона долара. Това е три пъти повече от размера на глобалната икономика и е сериозен повод за притиснения.

Дълговата ситуация в Китай не е "розова"

До края на миналата година китайският дял от световния дълг се е утроил в сравнение с 2009-та година, когато бе последната финансова криза. През този период кредитният бум в страната се радва на стабилен ръст, според прогнозни данни на Standard Chartered Plc.

Общият дълг на Китай, включващ този на домакинствата, компаниите и правителството, представлява 18% от общия световен дълг към края на миналата година, спрямо едва 6.1% от световния дълг през 2009-та година.

Нарастващата чуждестранна собственост на китайски дълг допълнително повишава рисковете, смятат още анализаторите. Китайският дял от световния дълг е третият най-голям след този на САЩ и еврозоната. Доларовата стойност на дълга на Китай е почти толкова, колкото този на еврозоната.

Дългът на домакинствата расте при нива, които са притеснителни, макар и от много ниска база, сочат още анализите. При ниво от 104%, дългът на домакинствата към дохода, е по-висок от този в САЩ. За сравнение това съотношение в САЩ достигна до рекордни нива от 132% преди финансовата криза, стартирала именно от най-голямата световна икономика.

Особено притеснително е повишението на частния дълг който нараства от 135% от БВП на страната през 2009-та - до 235% до края на 2016-та година.

Кредитният бум в Китай стартира през далечната 2008-ма година, когато масивни програми от стимули, бяха насочени в отговор на финансовата криза. Агресивно е било повишението между 2011 и 2016-та година, когато номиналните кредити към нефинансовия сектор са нараснали близо два пъти, според данни на МВФ.

Изследване на МВФ сочи, че именно кредитния бум в Китай е една от най-големите заплахи, която може да задейства световна финансова криза. Изследване на 43 кредитни бума сочи, че те са свършвали много зле, когато съотношението кредити към БВП са били над 100%, както е случаят с Китай в момента.

Или пък от еврозоната...

Свикнали сме Европа да следва, а не да води световните събития. Това обаче, съвсем скоро може да се промени и то за съжаление не в положителна светлина. А именно - Европа да поведе света в нова дългова криза.

Въпреки, че ЕЦБ гласува да поднови стимулите, това не е нещо, което да радва инвеститорите. Защото подобно действие по-скоро сочи отчаяността на централната банка от състоянието на еврозоната, отколкото стабилна икономика.

Противно на всички усилия и стимули, както и все още отрицателни лихвени нива, икономическата ситуация на стария континент, не само че не се подобрява, но дори напротив. В същото време, според редица експерти ЕЦБ е изчерпал набора си от бъдещи средства за борба срещу нова криза.

Всъщност ЕЦБ може да се поучи от неуспешния пример на японската централна банка. Пътуването на Японската централна банка (ЯЦБ) през последните две десетилетия - от нулеви лихвени проценти до масивни покупки на активи, отрицателни лихви и контрол на кривата на доходност демонстрира комбинация от инструменти, които могат да бъдат използвани за поддържане на стимулите - заедно с огромните щети, които се натрупват, когато са факт твърде дълго.

В допълнение еврозоната си има много специфични проблеми, като БРЕКЗИТ, бюджетната криза в Италия и рекордната задлъжнялост на страни като Гърция, Италия и др.

Най-големият проблем обаче е сериозното пропукване в "локомотива" на европейски ръст - немската икономика. Сериозното влошаване на макроикономическите резултати в страната са доказателство за проблемите на "стария континент".

Каква ще е следващата дългова криза?

Следващата финансова криза може да дойде по-рано, отколкото си мислите, въпреки подобренията във финансовата система след кризата от 2008-ма година. На такова мнение е Кенет Рогоф, професор по икономика и публична администрация в университета Харвард и заемал поста главен икономист на МВФ за периода между 2001 и 2003-та година.

Докато финансовата система е по-безопасна, отколкото беше, политиката се насочва към по-лоши времена, смята още Рогоф. Десетилетие след световната финансова криза от 2008 г. политиците ни уверяват, че системата днес е много по-безопасно. Огромните банки в основата на срива отпреди десет години са намалили рисковите си залози, а всички - инвеститори, потребители и централни банкери - са далеч по-подготвени за най-лошото. "Но наистина ли сме в безопасност", пита професорът по икономика.

Много по-ниската честота на големите кризи (като тази между Великата Депресия от 30-те години на миналия век и финансовата криза от 2008-ма година) се предопределя от два фактора - на първо място политиците реагират към тях с реформи, за да предотвратят повторното им възникване и обикновено отнема дълго време преди инвеститори и политици да забравят последната криза.

Рогоф обаче припомня, че за съжаление не живеем в нормални времена. Управлението на кризи не може да се управлява от автопилот, а сигурността на финансовата система зависи критично от компетентността на хората, които я ръководят.

Добрата новина е, че ключовите централни банки все още имат отличен персонал и лидерство. Лошата новина е, че управлението на кризи включва цялото правителство, а не само паричната власт. И тук има достатъчно място за съмнения, според експерта.

Разбира се, ако следващата криза е точно като последната, всеки политик може просто да следва създадената през 2008 г. книга с правила, а отговорът вероятно ще бъде поне толкова ефективен.

Но какво ще стане, ако следващата криза е съвсем различна, в резултат на тежка кибератака, или неочаквано бързо покачване на глобалните реални лихвени проценти, което разтърсва крехките рискови пазари?

Може ли някой да каже, че администрацията на американския президент Доналд Тръмп има умения и опит да се справи с голям срив? Трудно е да се разбере, защото единствената истинска криза, която досега са имало в САЩ по време на председателството на Тръмп, е... председателството на Тръмп, според Рогоф.

Председателят на Федералния резерв на САЩ - Джером Пауъл и неговият екип са първокласни, но кои ще бъдат другите възрастни в стаята, ако САЩ бъде заплашена от външна финансова криза?

Фед не може да направи всичко сам; резервът се нуждае както от политическа, така и от финансова подкрепа от останалата част от правителството.

Всъщност, Федералният резерв има по-малко възможности за маневриране, отколкото през 2008 г., тъй като финансовите реформи през 2010 г. рязко ограничиха способността му да спасява частни институции, дори ако цялата система да може да се срине.

Европа има проблеми, които са сходни или може би дори по-лоши, от тези на САЩ. Тъй като популизмът подхранва дълбоко недоверие и разделение, а финансовата устойчивост със сигурност е много по-ниска, отколкото преди десет години. Само погледнете Обединеното кралство, другият голям световен финансов център, където политическият елит е отнесъл страната до ръба на скалата на Brexit, припомня още Рогоф.

Може ли наистина да се очаква Великобритания да се справи с финансова криза, което изисква тежки политически решения и гъвкаво мислене? Обединеното кралство има щастието да има много добри служители в държавната хазна, както и централната си банка, но дори и най-ярките умове могат да направят само толкова, колкото политиците им позволят.

Междувременно, през Ламанша, дълбокото разделение по отношение на разпределението на тежестта в еврозоната ще затрудни прилагането на убедителна политика за справяне със сериозни икономически проблеми. Значителното повишаване на реалните лихвени проценти в световен мащаб пък, може да предизвика хаос на "балканизираните" дългови пазари на еврозоната, смята още Рогоф.

Защо следващата дългова криза може и да не е толкова лоша, колкото предходната

Разбира се, има и далеч по-оптимистично настроени анализатори. И сред тях е Тери Чан от рейтинговата агенция S&P 500. Доклад на Standard & Poor's (S&P) вижда повишени рискове, но изводът е, че страховете може и да са преувеличени.

"Глобалният дълг днес е по-висок и по-рисков, отколкото преди десетилетие, като домакинствата, корпорациите и правителствата увеличават задлъжнялостта си. Въпреки че нова дългова криза може и да е неизбежна, ние не вярваме, че тя ще бъде толкова лоша, колкото глобалната финансова криза от 2008-ма година", смята Тери Чан, кредитен анализатор в S&P Global Ratings, цитиран от CNBC.

Чан излага няколко основни причини, поради които не очаква толкова дълбока и опустошителна предстояща дългова криза.

Текущият дълг нараства главно от правителствени заеми

Високо доверие на инвеститорите в дългове в твърди валути от развитите страни, доеведе до повишение на държавния дълг. Иначе, домакинствата на САЩ са много по-разумни, като повишават дълга си само със 7% през последните 10 години. Още по-добра е ситуацията в Европа, където домакинствата на практика намаляват задлъжнялостта си с 2% през последните 10 години.

Значимостта за инвеститорите

Общият световен дълг достигна 178 трилиона долара през юни 2018 г., включително заеми от правителства, корпорации и домакинства, съобщава S&P. Това представлява увеличение с 50% спрямо цифрата преди 10 години, през юни 2008 г.

Въпреки това, дългът като процент от световния БВП се е покачил от 203% на 231%, което означава, че общото съотношение на ливъридж за световната икономика е нараснало с едва 15 процентни пункта.

Световният държавен дълг е 62.4 трилиона долара през юни 2018 г., със 77% повече отпреди 10 години. САЩ са начело на класацията с 19.5 трилиона, което е със 117% повече.

"Въпреки по-високия ливъридж, рискът от повсеместен пренос на кризата се смекчава от високото доверие на инвеститорите в дълговете в твърди валути.", се казва още в доклада на рейтинговата агенция.

"Макар да вярваме, че рискът от разпространение на дългова криза е по-нисък, отколкото през 2008-2009 г., рисковете са повишени. Поради изключително ниските лихвени проценти през последното десетилетие миграцията на инвеститорите преминава в спекулативни и нетрадиционни продукти с фиксиран доход. Основен двигател на кризата от 2008—2009 г. беше сривът на сложните ценни книжа, известни като токсични активи" припомнят още от агенцията.

Какво предстои?

Дори и гледната точка на S&P да е вярна, а следващата финансова криза да не е толкова лоша, колкото последната, тя все още може да има сериозни последствия с широки въздействия върху инвеститорите.

Ето защо логичен изглежда въпросът - ако очаквате дългова криза, вместо да се опитвате да прогнозирате колко сериозна ще е тя, защо просто да не стоите встрани и в изчаквателна позиция? Няма ли това да е една много по-добра позиция. Както съветват велики инвеститори като Мохамед Ел-Ериан - "Време е инвеститорите да заемат тактически позиции".