Основен акцент в работата на БНБ през тази година е сигурността на изпълнение на платежните операции, заяви подуправителя на БНБ Нина Стоянова при откриването на двадесет и първия финансов технологичен форум "Метаморфозите на един сектор - дигиталния свят на финансите", който се проведе на 10 април в София. Пред участниците в него Соянова заяви, че ще бъдат въведени изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 за допълнение на Директива (ЕС) 2015/2366 по отношение на регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация.

Най-късно до 14 септември 2019 г. е необходимо доставчиците на платежни услуги да осигурят пълно прилагане на задълбочено установяване на идентичността на платеца по отношение на всички услуги, извършвани по електронен път. То се основава на използването на поне два независими елемента за идентификация при извършване на плащане, като например парола и еднократен динамичен код, генериран чрез токен устройство, или съобщение през мобилния телефон. В същия срок предстои въвеждане от страна на банките на изискванията към интерфейсите, чрез които те трябва да осигурят достъпност до своите системи на доставчиците на новите два вида платежни услуги - по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка. Тези две нови платежни услуги ще се извършват изцяло в интернет среда", обясни подуправителя на БНБ, който отговаря за управление "Банково".

Според Стоянова от 2018 г. всички участници в TARGET2 - банки и системни оператори, са длъжни да извършват ежегодна оценка на информационната си сигурност по определена от ЕЦБ методология. Тя е изготвена в съответствие със Стратегията за намаляване на риска при големите плащания на Комитета по плащанията и пазарна инфраструктура (CPMI) към Банката за международни разплащания (BIS) и с Принципите за инфраструктурите на финансовите пазари на BIS-IOSCO.

Подуправителя на БНБ заяви, че с цел повишаване на информационната сигурност на вътрешните системи на банките в контекста на опасността от кибератаки SWIFT, в качеството си на компания за мрежови услуги, прие нова политика, която изисква всяка организация, ползваща SWIFT, да извърши самооценка на информационната сигурност на своята инфраструктура по определени критерии. "При взаимно съгласие банките могат да предоставят достъп до самооценките си и на други организации в мрежата на SWIFT, като по този начин те могат да проверят какво е нивото на информационна сигурност на техните контрагенти", каза Стоянова.

В изказването си пред участниците на форума Нина Стоянова заяви, че важна промяна, която се очаква да окаже влияние върху пазара на платежните услуги, е приетият Регламент (ЕС) 2019/518 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 относно презграничните плащания в рамките на общността. "С него се въвежда изискването доставчиците на платежни услуги в държавите - членки извън еврозоната, да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна. Досега такова изискване съществуваше в регламента само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро. Доставчиците на платежни услуги трябва да прилагат изискването за равни такси от 15 декември 2019 г.", припомни подуправителя на БНБ.

Стоянова обърна внимание и на още една подробност свързана с таксите. Според нея в новия регламент са предвидени и изисквания по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания и при електронните кредитни преводи. Тези нови изисквания целят да повишат прозрачността и да осигурят съпоставимост в случаите, в които ползвателят на платежни услуги е изправен пред избор между алтернативни възможности за превалутиране.

Според БНБ за последните три години, за които има окончателни данни в платежната статистика (2015 - 2017 г.), броят на картовите плащания, извършени чрез виртуално терминално устройство ПОС, е нараснал с 43%, а стойността им - с 91%.

През 2017 г. 56% от нарежданията за кредитен превод са били направени от ползвателите по електронен път, което представлява две трети от общата стойност на всички кредитни преводи.

През последните няколко години се наблюдава постоянно нарастване на обработените плащания през системите БИСЕРА6 и БОРИКА. За 2017 г. нарастването при БИСЕРА6 е 8.2% по брой и 8.8% по стойност, а при БОРИКА - съответно 14.5% и 13%. Данните за 2018 г. показват, че стойността на обработените плащания от системата за брутен сетълмент в реално време РИНГС, оперирана от БНБ, се е увеличила с 32.3%, а техният брой - с 7.2% спрямо предходната година.

По отношение на плащанията в евро през системния компонент TARGET2-BNB, опериран от БНБ, за 2018 г. при броя на трансакциите се наблюдава увеличение с 22.4% спрямо 2017 г. и с близо 31% спрямо 2016 г. По отношение на стойността на обработените плащания също се наблюдава нарастване - с 27.4% спрямо 2017 г. и с близо 30% спрямо 2016 г.