Първоначално президентът на Турция Раджеп Ердоган следваше политика на понижаване на основния лихвен процент в страната. Той дори категорично отказваше да помисли за увеличаването му, наричайки подобен ход "инструмент на враговете ни".

Неговата упоритост доведе до състояние на свободно падане на покупателната способност на турската лира, която удари рекордно ниска стойност спрямо долара. В крайна сметка поради тази причина той уволни бившия гуверньор на централната банка и назначи на негово място бившия финансов министър на страната Начъ Агбал, който обърна политиката на 180 градуса и, спазвайки обещанието си, увеличи лихвения процент.

Радикална промяна: Защо Турция обърна лихвената си политика на 180 градуса?

Радикална промяна: Защо Турция обърна лихвената си политика на 180 градуса?

Новият гуверньор на централната банка удържа на думата си засега

Само че въпреки този ход, лирата, която за няколко дни леко покачи стойността си, вчера отново започна да се понижава, като вече отново се търгува при цена от 8 лири за долар - цена, която се наблюдаваше за последно на 10 ноември.

"Инвеститорите, изглежда, са разбрали, че увеличаването на основния лихвен процент в една съсипана икономика, в която резервите от чуждестранна валута на практика са негативни, може би не е най-добрата политика", посочват от Zero Hedge.

Сривът на валутата продължава, въпреки че изискването за размера на резервите на банките, които трябваше да съхраняват депозити в размер на 90% от кредитите за депозитните банки и в размер на 70% от кредитите за мюсюлманските банки, беше отменено.

С този ход властите се надяваха финансовите институции да увеличат количеството на кредитите и да спрат изтичането на долари от банковата система. Но според Goldman Sachs тази политика, както много от финансовите решения на страната, ще постигне обратен ефект - банките ще свият кредитирането и въпреки че това вероятно ще окаже краткосрочно положително въздействие върху лирата, в крайна сметка ще забави икономиката, което не е добра новина за валутата.