Генералния мениджър на Банката за международни разплащания Агустин Карстенс, смята че опитът на страните от Централна и източна Европа и на други развиващи се пазари показва, че централните банки могат да намалят негативните последиците от финансовите цикли. Карстенс е на посещение в България във връзка със 140-ата годишнина от създаването на БНБ. В рамките на своето посещение той се срещна и с премиера Бойко Борисов.

Карстенс взе участие в конференцията по случай годишнината на БНБ, на която разви своята теза за икономическите и финансови цикли и за възможните мерки за намаляване на свързаните с тях негативни ефекти.

"Важно е да се подчертаят политиките в три измерения: изграждане на институции за парична и фискална стабилизация; силен банков надзор и макропруденциални политики; и развитие на международното надзорно сътрудничество", заяви Карстенс.

Според него банковата и валутната криза, която доведе до срив на финансовата система в България през периода 1996—1997 г., е резултат от липсата на основни институции, изисквани в условията на пазарна икономика.

"След като тези институции бяха въведени, властите получиха възможност да преминат към нормално макроикономическо управление. Във вашия случай въвеждането на валутен борд през 1997 г. помогна за стабилизирането на валутните и инфлационните очаквания, както и за фискалната ситуация. Във финансовия сектор стабилността постепенно беше възстановена след приватизацията на държавните банки, укрепването на банковия надзор и въвеждането на законодателство за банковата несъстоятелност. Присъединяването към Европейския съюз допълнително подсили институционалните реформи", заяви генералния мениджър на Банката за международни разплащания.

Карстенс е на мнение, че към началото на голямата финансова криза от 2007—2009 г. макроикономическите и банковите рамки за стабилност в региона се доближават до международните стандарти. Въпреки това, според него, надзорните органи не бяха достатъчно подготвени за рисковете, свързани с бързия кредитен растеж.

"Интересното е, че осведомеността за тези рискове е по-голяма в страните с режими на фиксиран валутен курс. Когато лихвените проценти не могат да бъдат увеличени, за да се затегне кредита, благоразумните инструменти бяха бързо признати като алтернатива. Така България беше една от първите практикуващи макропруденциална политика, като използваше инструментите, вариращи от по-високи капиталови изисквания до диференцирани изисквания за резерви и пруденциални кредитни тавани. Други централни банки в ЦИЕ издадоха насоки за стандартите за кредитиране на домакинствата или използват различни инструменти за управление на капиталовите потоци. Отделно, но важно е, че повечето правителства в Централна и Източна Европа не се вълнуват от по-високи приходи, свързани с бума, като държат публичните разходи и растежа на дефицита в рамките на лимити", твърди Карстенс.

Но дори относително разумната парична и макропруденциална политика не бяха достатъчни, за да се укроти финансовия цикъл, констатира Карстенс. Според него една от причините е, че дейността на чуждестранните банки в Централна и Източна Европа не е получила достатъчно внимание от страна на надзорните органи в техните страни от Западна Европа. В контекста на консолидирания надзор тези банки са били обект на надзор от страната на произход, оставяйки надзорните органи от ЦИЕ с впечатлението, че дъщерните дружества са били адекватно наблюдавани на ниво държава на произход. В много случаи обаче това впечатление се оказва погрешно и банките в държавите от Централна и Източна Европа често се оказват изложени на риска да понесат удари, заради проблемите на своите майки.

"За щастие, незабавно след кризата беше призната необходимостта от надзорно сътрудничество. Първоначално регулаторите в редица страни по произход настояваха за намаляване на задлъжнялостта от инвестиции в ЦИЕ. Но след интензивни международни преговори, по-специално в контекста на Виенската инициатива се постигна споразумение, което предотврати внезапното оттегляне на западноевропейски банки от ЦИЕ и помогна за стабилизирането на банковите системи в двете части на континента. То също така даде на банките в ЦИЕ време, за да преодолеят високия дял на необслужваните кредити от кризата и по този начин да избегнат повторението на кредитния бум преди кризата в условията на много ниски лихвени процент", коментира Карстенс.