Във време на икономическа несигурност и глобални предизвикателства, България прави усилия за стъпки в правилната посока. Министерството на финансите и правителството като цяло предприемат всеобхватни мерки за осигуряване на стабилност - особено по следване целенасочено приемането ни в Еврозоната. Дисциплинираната финансова политика, фокусът върху дългосрочната устойчивост и ангажиментът към европейските стандарти ни поставят в сравнително добра позиция на фона на сложната международна обстановка.

Но тук идва важният въпрос: Как да запазим стабилност и балансиран темп, без да се подхлъзнем по наклонената плоскост на прекомерните регулации и увеличаване на данъчната тежест?

Стабилни финанси вместо повече данъци

Фискалната дисциплина и умното управление на държавния бюджет са ключови. Важно е обаче да не се допускат прибързани решения, които могат да задушат бизнеса и потреблението. В трудни икономически времена повишаването на данъците - директни и косвени може да се окаже нож с две остриета - по-малко разполагаеми средства за гражданите, спад в потреблението, увеличаване на сивата икономика, по-ниски приходи за бизнеса и за държавата, и съответно загуба на работни места.

Виждаме как в Европа се водят дебати за нови данъчни политики, които могат да засегнат не само бизнеса, но и обикновения потребител. ЕС се връща към "фабричните си настройки" - да увеличим данъците! Това наистина ли е най-добрият начин за справяне с кризите, които Европа преживява в момента?

В настоящия социален контекст, в който гражданите на ЕС се борят с инфлация, по-високи разходи за живот и икономическа несигурност, нарастват разочарованието и антиевропейските настроения заради бюрокрация и свръхрегулация. В настоящия нестабилен геополитически контекст, включващ войната в Украйна, разликата в отбранителните политики на НАТО и ЕС и предстоящата тарифна война между САЩ и ЕС. Това ли е наистина моментът за още по-високи налози и по-голяма регулация?

Инвестиции и иновации, а не бюрокрация

Друг положителен ход е акцентът върху привличането на инвестиции и иновации за подобряването на бизнес средата. Стабилните данъчни условия и минимизирането на бюрокрацията ще насърчат не само чуждестранните инвеститори, но и българските предприемачи.

В последните години видяхме как свръхрегулациите в някои европейски държави доведоха до спад в инвестициите и дори до изместване на индустрии извън ЕС. Компаниите избират страни с по-благоприятна среда (по-малко регулации и по-ниски данъци), което отслабва позициите на ЕС спрямо Китай и САЩ.

Кога за последно Европа беше лидер в глобална иновация? Ако искаме да бъдем конкурентоспособни, трябва да се насърчават инвестициите и да се намалява бюрократичната тежест върху бизнеса.

По-добра икономическа среда - по-силна социална политика

Една от ключовите цели на доброто управление е да осигури по-добър стандарт на живот за гражданите, но без механично увеличаване на данъците, а чрез стимулиране на икономическия растеж. Високото данъчно облагане може да удари най-силно именно хората със средни и ниски доходи, тъй като те усещат всяка промяна в цените в определени сектори и потребителски групи. Пример е тютюнът. Това е сред най-облаганите стоки в повечето държави членки, а допълнителните регулации и забрани, и увеличения на акцизите могат да доведат до по-високи нива на контрабанда и загуби в бюджета.

Снимка 698288

Източник: БГНЕС

Европа има потенциал, но губи световната икономическа надпревара. На фона на устойчиво по-ниския растеж в старите страни членки, глобалният натиск върху Европейския съюз се засилва. Агресивната търговска политика на Тръмп ще удари по потенциалния растеж и допълнително нажежава темата за конкурентоспособността на Стария континент. Европа продължава чрез бюрократичната си машина да натиска индустриите с всевъзможни регулации и изисквания, а в някои случаи и с твърде високо данъчно бреме. За да върне позициите си на глобалната карта, Европа има нужда от свобода, гъвкавост, конкуренция и данъчна среда, която подкрепя инвестициите и растежа, коментира Петър Ганев, старши изследовател от Института за пазарна икономика.

Това е вярно и по отношение на акцизите и облагането на всички тютюневи изделия - една от малкото сфери в областта на данъчното облагане, в която Брюксел в голяма степен формира политиката в отделните страни членки и най-вече в страни като България. В момента се чуват намерения и необоснован натиск към Комисия от отделни западни държави за ударно повишение на акцизите върху тютюневите изделия с изваждане на преден план аргументи за общественото здраве за сметка на здравата икономическа логика.

Защо подобна рязка промяна на политика в Брюксел е опасна за България? В момента в отделни държави, включително и в България, се обсъждат и въвеждат различни мерки, например забраняват се еднократните вейпове или се вдигат акцизите на всички тютюневи изделия с изпреварващи стъпки - в момента у нас се гласува нов акцизен календар например. Тези стъпки показват, че с умерени политики секторът може да допринесе повече за държавния бюджет, без това да води до някакви сътресения. Алтернативата би била да се тръгне към паническо повишение на акцизите - под натиска на Брюксел, което да разтърси пазара, да върне контрабандата и в крайна сметка да постави под риск приходите в бюджета, допълва Ганев.

Повечето държави членки вече облагат с акцизи новите тютюневи и никотинови продукти с ефективни резултати както по отношение на приходите, така и за общественото здраве. Държавите членки могат да водят добра национална фискална политика и да имат гъвкавост при определяне на нивото на данъчно облагане, като се вземат предвид разликите в покупателната способност, разпространението на тютюнопушенето и здравните приоритети на всяка страна.

Историята показва, че прекомерните данъци водят до увеличаване на нелегалната търговия, което не само намалява приходите на държавата, но и засилва организираната престъпност. България може да избегне този капан, ако продължи с разумния баланс между фискална стабилност и свободен пазар.

Успехът е в баланса

Правилният курс е зададен - фискална стабилност, икономически растеж и разумни политики. За да продължим по този път, трябва да се избягват грешки като свръхрегулации, прекомерни данъци и мерки, които биха задушили бизнеса и потребителите.

Министерството на финансите и правителството имат добрата възможност да превърнат България в пример за балансиран растеж в региона. Ключът е да продължат по същия път - стабилни публични финанси, инвестиционен климат без излишна бюрокрация и политики, които не натоварват допълнително гражданите.