Централна Азия се превръща в глобална арена. Как суровини за милиарди диктуват световния ред

Регионът на Централна Азия се очертава като основен играч в глобалната надпревара благодарение на богатите си запаси от редкоземни елементи и стратегически минерали. Суровини, които са от съществено значение за технологиите, възобновяемата енергия и отбранителната промишленост.

Огромните запаси от минерали като манган, хром, олово и титан в региона го правят фокусна точка за международните сили, които се стремят да осигурят достъп до тези ресурси. На този фон, докато глобалните сили засилват конкуренцията за контрол над тези критични ресурси, регионът се превръща в стратегическа фокусна точка за икономическо и политическо влияние, пише Daily Sabah.

Обещаващо ново находище на редкоземни метали в Казахстан има потенциала да промени световния пазар

Според прогнозите ресурси в района възлизат на над 20 милиона тона

Според Геоложкия институт на САЩ Централна Азия притежава огромен дял от световните стратегически минерали: 38,6% от световната манганова руда, 30,07% от хрома, 20% от оловото, 12,6% от цинка и 8,7% от титана. Регионът също така притежава основни редкоземни елементи като скандий, итрий и лантаниди. А страните там, очевидно осъзнават своите притежания. Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев описва редкоземните елементи като "новия петрол", подчертавайки важността им за икономическата трансформация и енергийната независимост.

Всички погледи са насочени там

Докато Западът се стреми да намали зависимостта си от Китай, Централна Азия някак неусетно, но напълно логично се превърна в ключов алтернативен център за доставки. Затова и САЩ и ЕС увеличават инвестициите в минния сектор в региона. Инициативи като Mineral Security Partnership (MSP), C5+1 Critical Minerals Dialogue и Team Europe"s Global Gateway имат за цел да изградят устойчивост на веригата за доставки. Френската Orano инвестира $500 милиона в Узбекистан, докато ЕС подкрепя зелена инфраструктура и проекти за диверсификация на добива в Казахстан и извън него.

В отговор на търсенето: Узбекистан планира да увеличи 50 пъти производството на редкоземен метал

Дружеството УзКТМ е в процес на изпълнение на общо 34 проекта

САЩ, чрез ERICEN (Инициатива за икономическа устойчивост в Централна Азия) и TIFA (|Рамково споразумение за търговия и инвестиции), насърчават диверсификацията на търговията и инвестициите в инфраструктура, докато G7 се ангажира да инвестира $200 милиарда в Централна Азия до 2027 година с фокус върху Казахстан.

Междувременно Китай продължава да доминира с $63 милиарда регионални инвестиции, предимно в минно дело и инфраструктура. Чрез инициативата "Един пояс, един път" (BRI) тя държи стратегически дялове в минни проекти в Казахстан и Киргизстан и планира да изгради ядрени реактори, за да засили контрола си върху веригите за доставка на енергия и ресурси.

Русия също поддържа значителна търговия с Централна Азия и използва сътрудничество в областта на минното дело и енергетиката, за да поддържа влиянието си, включително чрез ядрени проекти в Таджикистан.

Ще устоят ли страните от региона?

И тук идва ролята на държавите от Централна Азия, които се опитват да постигнат баланс между конкуриращите се сили. Преминавайки от доставчици на суровини към икономики с добавена стойност, те се стремят да укрепят суверенитета, като същевременно максимизират ползите от глобалния интерес. Този акт на балансиране обаче носи рискове: влошаване на околната среда, икономическо прекомерно разчитане на чужди сили и излагане на нестабилни пазари на стоки.

Киргизстан планира да удвои производството на злато в следващите 5 години

От януари до ноември 2024 година страната е изнесла злато на обща стойност $1,26 милиарда

Устойчивостта на тази многополюсна стратегия със сигурност ще оформи икономическото бъдеще на региона. Дали Централна Азия може да запази относителна автономия на фона на засилващата се конкуренция, или ще бъде хваната между конкуриращи се глобални гиганти - остава определящ въпрос за следващото десетилетие.