Доверието към българските застрахователи бавно, но устойчиво расте през годините. Важна подробност е че този финансов бизнес се ползва с добро име сред хората с висше и средно образование и с доходи над 1500 лева на месец. С други думи, знаещите и можещите да си позволят широка гама застрахователни продукти, го правят с доверие към компаниите, които им го предлагат. Такива изводи могат да се направят от проучването на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) "Нагласи към застраховането и застрахователна грамотност". То е проведено през м. март 2020 г. от агенция "Тренд" сред 1000 лица от цялата страна на възраст 18-65 г. Целта му е да изследва нагласите на българите към застраховането, запознатостта със и използването на застрахователни продукти, потребителското поведение и нивото на застрахователна грамотност.

Проучването показва, че по ниво на доверие застрахователните компании се нареждат след банките със значителна преднина пред други финансови институции. Отчита се превес на хората, които са заявили, че имат доверие на застрахователите (47%) пред тези, които декларират недоверие (41%). Положителен е превесът и при банките (по-значим в сравнение със застрахователите), докато при останалите финансови институции съотношението е в полза на дела на недоверие. Според АБЗ резултатът може да се определи като позитивен за застрахователния сектор, особено като се отчете развитието му във времето. Преди 10 години, въпреки че застрахователите отново са след банките по ниво на доверие, съотношението е било обратно - доверие в застрахователния сектор са декларирали 40% от хората, а 46% - недоверие, според данни от проучването "Финансовата грамотност в България" на Световната банка от 2010 г.

Проучването показва, че сред хората с висше/полувисше образование делът на тези, които имат доверие в застрахователните компании е 63%, а този при лицата с основно/по-ниско - 24%. Още по-значима е разликата при категорията "доход" - 72% от лицата с доход над 1500 лв. имат доверие в застрахователните компании, при лицата без доход този дял е 14%. Потвърждение на позитивната тенденция се открива и при прочита на резултатите от въпрос за изследване на устойчиви нагласи към застраховането: 54% от анкетираните не са съгласни с твърдението "Не вярвам на застрахователите". Още по-висок дял на несъгласни с това твърдение се регистрира при коментираните по-горе социални/демографски групи. Например, при групата лица с доход над 1500 лв. този дял достига 80%.

Сред възможните обяснения, наред с нивото на информираност, е практическият опит на групите - употребата на застрахователни продукти значително по-голяма при лицата с по-високо образование и доход.

За 76% от хората застраховките са вид сигурност, 68% считат, че застраховките спестяват бъдещи непредвидени разходи, а за 58% застраховките не са излишен разход. Но наред с това по-висок дял сключват застраховки по задължение - 59%, по собствено желание правят това 37%, като единствената група с обратно съотношение (в полза на доброволното сключване на застраховка) е тази на лицата с висше образование. Интересно е, че всеки втори (53%) счита, че хората не разбират от застраховки и затова не си правят.

В анализа от АБЗ обръщат внимание, че особено показателно е, че 90% от ползващите застрахователни продукти не са имали проблеми със своя застраховка, само 8% декларират такъв. В същото време, 33% от анкетираните считат, че застрахователите не са коректни при изплащането на щети.

Цената на застраховката е водещ фактор при избора на конкретна полица за 79% сред ползващите застрахователни продукти, за 36% от тях - това е изгодната оферта с промоционални условия. Този резултат е разбираем, поради нормалната за потребителите чувствителност към цените. Но също демонстрира необходимостта от повишаване на застрахователната култура и по-задълбочено познаване на продуктите, като се има предвид обвързаността на цената с условията по полиците, ниво на покритие и размер на застрахователните суми.

От АБЗ подчертават, че в търсене на най-ниска цена хората могат да закупят полица, чиито условия не отговарят в пълнота на нуждите, съответно очакванията им, и в резултат да останат разочаровани при застрахователно събитие.

Интересно е да се отбележи че, въпреки относително ниските цени на застрахователните продукти в страната, хората ги възприемат като скъпи, което вероятно може да се приеме и като възпиращ фактор за покупка. 52% от анкетираните не считат, че застраховките са достъпни като цена, а според 46% от хората те са скъпи и затова не могат да си ги позволят.

Не е изненада, че на първо място сред ползваните застрахователни продукти е застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - 63% от хората са имали или имат в момента такава полица. И причината за доминацията на този застрахователен продукт е че той е задължителен за автомобилистите.

На второ място се нарежда Автокаско с 22%, следвана от имуществените застраховки - 16%, застраховка Живот - 13%. Здравни застраховки са имали или имат 12% от анкетираните, също толкова е делът на хората с Медицинска застраховка за чужбина. Застраховки за кредитополучател се ползват от 7% от анкетираните.