Проф. д-р Даниела Бобева е преподавател по финанси във ВУЗФ и член на екипа на VUZF Lab. Бивш министър на търговията и бивш вицепремиер. Член е на Научния състав на Института за икономически изследвания към БАН, тя работи в банковия и финансов сектор повече от 20 години. Била е вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие. продължение на 11 години заема позицията директор на Европейската и международна дирекция в БНБ.

На 24 октомври т.г. проф. д-р Бобева ще изнесе основен доклад по време на международната конференция "Кръгова икономика и устойчиви финанси", която VUZF Lab организира. По време на форума ще бъдат дискутирани мерки за развитие на кръговата икономика в страната и Европа. Научни презентации ще изнесат експерти от България и чужбина, сред които професори от Италия и Кипър.

Проф. Бобева, Висшето училище по застраховане и финанси и неговата лаборатория за научно-приложни изследвания VUZF Lab организират международна конференция на тема "Кръгова икономика и устойчиви финанси" на 24 октомври. Какви ще са основните теми на разговор в двата панела?

По-специално вторият панел е посветен на външната търговия. Ще участват както представители на академичните среди така и специалисти от практиката, бивши заместник министри на търговията, представител на България в Световната търговска организация (СТО) и други. Събитията на арената на външната търговия ни засипват интензивно и както теорията, така и политиката не могат да догонят тази динамика с адекватни анализи и политически решения. Три са основните теми, по които ще дискутираме, за да търсим техните проекции върху българската икономика и да дадем някои идеи за външнотърговската политика.

Отдавна вече стана ясно, че т.нар. търговска война между Китай и САЩ не е двустранен револвиращ конфликт, а процес, подкопаващ устоите на външнотърговския ред, създаден с много усилия от всички държави членки на Световната търговска организация. Вместо да плачем за "добрите отминали дни", когато всички се стремяха да влязат в СТО и да се възползват от либералната търговия, в дискусията ще се фокусираме по-скоро върху идеята дали не е време създадените правила на свободна търговия, подкрепящи развиващите се страни, да се преразгледат. Президентът на САЩ наскоро постави ултиматум на СТО за промяна на статута на Китай в СТО. Прав ли е президентът Тръмп? Натрупването на търговски дисбаланси в някои развити страни се свързва с този въпрос. И оттук идва и втората тема, която ще дискутираме: Има ли и какви дисбаланси съществуват в българската външна търговия. Тук ще анализираме причините за устойчивия отрицателен външнотърговски баланс, за натрупването на дисбаланси в търговията ни с Русия, Китай, Холандия, напоследък и с Унгария, както и с други страни. Третият въпрос за дискусия е: Какво трябва да се промени във външнотърговската политика, за да се подкрепят износът и растежът.

Какви са предимствата на България като износител спрямо останалите страни от Балканския полуостров, от една страна, и спрямо останалите икономики от Европейския съюз, от друга?

Като се анализира структурата на българския износ се вижда, че най-значителен износ има на зърно - стока, чието производство се субсидира. На първите позиции в износната структура са и медта и металите - това са стоки с ниска добавена стойност и предимството ни се дължи на естествени фактори - просто ги имаме наготово. Основният износ от страната се реализира от компании с чуждестранно участие на стоки с малък български дял в тях. Българските износители правят почти невъзможното: да наложат български марки и български производства на силно конкурентни и трудно достъпни пазари. И това постигат без каквато и да било държавна подкрепа. В съвременната международна търговия сравнителните предимства се създават от рекламата, от политически лобизъм в чужбина и подкрепа на държавата - неща, които при нас изцяло липсват.

Кои са добрите практики, чрез които финансовият сектор подпомага развитието на конкурентните предимства на местната икономика?

Няма такива. Неслучайно около 60% от икономиката ни се финансира от външни източници.

Пред какви рискове са изправени българските износители в конюнктура, в която и производството, и потреблението глобално се забавят?

Българската икономика е силно зависима от вноса и износа. Износът на стоки и услуги като дял от БВП е 64%, при средно за ЕС 44,5%, за Еврозоната - 45,9%. Вносът на стоки и услуги като дял от БВП е 64,7% при средно за ЕС 42%. В теорията повечето от моделите, включително прогностичните, се основават на миналата динамика на икономическите процеси. Ако проследим поведението на българската външна търговия през последната икономическа криза, износът като цяло реагира бързо на промените във външната среда със срив от 34% през 2009 г. в сравнение с 2008 г. Върху нашия износ оказват влияние тенденциите на глобалните пазари, тъй като основните ни стоки за износ, както споменах - зърното, медта и някои други - се търгуват на международните стокови борси. От друга страна, нашият износ все още не е достатъчно диверсифициран и е силно зависим от вноса в няколко страни, сред които Германия (14,8%), Италия (8,6%), Румъния (8,5%), Турция (7,7%), Гърция (6,7%). В този смисъл икономическата ситуация и тенденции в тези страни ще предопределят и перспективата пред българския износ, а тя е неблагоприятна. Германия, ако не предприеме икономически стимули, я очаква рецесия, Италия също е в неблагоприятна икономическа ситуация, а износът ни към Турция намалява още през 2018 г. Необходима е диверсификация на износа и компенсиране на забавения износ към едни страни с експанзия към други - но за това е необходима много активна външнополитическа и външноикономическа политика.

Каква е Вашата времева прогноза за приемането на България в еврозоната и доколко смятате, че страната е готова за подобен ход?

Аз съм сред малкото икономисти, които все още считат, че за България е добре присъединяването към еврозоната колкото е възможно по-рано. Твърдите обещания и уверения от миналата година за присъединяване към Валутен механизъм II не се сбъднаха и целият процес потъна в тишина. Дали това е защото ние не искаме вече присъединяване към еврозоната, заради реформите в нея, които ни плашат и не знаем как ще се отразят на българската икономика, или пък еврозоната през последните 12 години не ни иска, защото се страхува от неизвършените реформи в съдебната система и спазването на законността - това не е ясно. Може да се каже, че и този пореден опит за ускоряване на процеса на присъединяване е неуспешен, на фона на категоричния оптимизъм миналата година от българска страна.

Как това ще повлияе на финансовата система у нас?

Бих казала, че българската банкова система и финансовият сектор спечелиха от този, дори и неуспешен, опит за присъединяването към механизма и впоследствие към еврозоната. Извършената оценка на качеството на активите не показа изненади, а ангажиментът на БНБ да изпълни препоръките на Европейската централна банка дава добра перспектива за сектора. Разбира се, неблагоприятната външна среда ще оказва влияние на и без това стресираните ни от толкова стрес-тестове банки, а слабият апетит за риск, подхранван от револвиращите европейски регулации, допълнително ще охлажда кредитната динамика, а оттам - и приходите на банките.

В момента пазарите по света, включително и в Европа, се готвят за настъпването на следващата глобална рецесия. Смятате ли, че финансовият сектор на Стария континент е готов за нея?

За рецесия се заговори още миналата година, когато Германия беше близо до рецесията. Говоренето за рецесия може да създаде два протовоположни ефекта - да настрои бизнеса към по-консервативни бизнес цели (което да повлияе неблагоприятно върху икономическия растеж), или да насърчи правителствата и централните банки да предприемат политики, стимулиращи икономиките. Ние вече сме във втората хипотеза - централните банки по света, включително и в САЩ, се опитват с монетарни мерки да противодействат на факторите, които тласкат глобалната икономика към значително забавяне и рецесия. Повечето анализатори обаче са на мнение, че този инструмент е изчерпал до голяма степен потенциала си. Затова се очаква държавите да инициират допълнителни икономически стимули. Най-вече очакванията са за Германия - страна, която и при предходната криза показа ефективността на подобна политика. Очаква се и Китай да поеме подобен курс на икономическата си политика. Разбира се, пространството за фискални стимули за повечето развити страни е твърде ограничено, защото те излязоха от предходната криза с големи публични разходи и влошени фискални позиции.

Какви са очакванията ви за инструментариума, с който Европейската централна банка може да противодейства на свиване на икономиката във валутния съюз, както се случи през 2008 г.?

Европейската централна банка вече има твърде ограничени възможности за маневриране. Въпреки исторически ниските лихви европейската икономика се възстановяваше бавно и слабо. Винаги съм поддържала мнението, че се надценява ролята на монетарните инструменти в икономическата политика. Проблемите на европейската икономика са структурни и фискални и са свързани не само с външната среда - напр. търговските войни и Брекзит.

Как България може да се предпази от настъпването на подобни проблеми, предвид обвързаността ни с Европейския съюз като външнотърговски и финансови отношения?

Ние не разполагаме с основните инструменти на паричната политика, ограничени сме и фискално, поради спецификата на паричния режим. Остават най-важните и най-трудни инструменти - структурни реформи. Дори и някой да има куража да предприеме осъществяване на някакви стимули за икономиката с публични средства, рискът да се изродят в нашите условия е голям, поради това което непрекъснато ни повтарят и Европейската комисия, и Международният валутен фонд - неефективната съдебна система, корупцията и слабостта на публичните институции.