Защо да инвестираме в златото

Въпросът защо да инвестираме в златото е нещо, което ме питат често. Обикновено хората ми казват, че не го разбират, пише в блога си финансистът Джим Рикардс.

Фактът, че хората не знаят много за метала, днес не е изцяло тяхна вина. Истаблишмънтът от икономисти, политици, учени и централни банкери е обединен около идеята, че металът е тема табу.

Но тя не винаги е била такава. Завършвах международна икономиката през 1973-74 г. Много хора вярват, че златният стандарт "приключи" на 15 август 1971 г., когато Ричард Нискън затвори златния прозорец. Но не се случи точно това.

Какво ни носи златодобивът в България и какво губим без него?

Блокирането на инвестициите в отрасъла е пътят към бедността за много малки населени места

Решението на Никсън беше значимо. Той обаче искаше прекратяването на деноминацията на долара в злато да е "временно" и го каза недвусмислено. Идеята беше изплащането на метала да има таймаут, за да може доларът да бъде девалвиран, след което златният стандарт да бъде възстановен.

Двама от неговите съветници потвърдиха това. Говорих с Кенет Дам и Пол Волкър, който тогава беше заместник-секретар на министерството на финансите. Те също потвърдиха това.

Част от нещата, които Никсън планираше, се случиха, но други не се. Международната конференция, състояла се през декември 1971 г. във Вашингтон, доведе до Смитсонското споразумение. Доларът наистина беше девалвиран от 35 долара за тройунция до 38 долара за тройунция, а след това и до 42,22 долара за тройунция. Така той поевтиня спрямо германската марка и йената.

Кои съседки на България притежават най-много злато?

Хърватия няма и грам, а Черна гора го използва, за да получи заем

Но валутата никога повече не се върна към златния стандарт. Това беше хаотичен период в международните финанси. Германия и Япония се насочиха към плаващ курс на валутите си заради неадекватните препоръки на Милтън Фридман, който никога не разбра ролята на валутите за глобалната търговия и преките чуждестранни инвестиции. Франция пък заби пети и искаше да се върне към истинския златен стандарт.

Изясняването на ситуацията отне няколко години. Едва през 1974 г. Международният валутен фонд обяви, че златото не е паричен актив, въпреки че притежаваше хиляди тройунции от метала през 70-те и все още има 2,8 тона, което е третото най-голямо количество след САЩ и Германия.

В резултат на всичко това обаче, когато завършвахме ни преподаваха, че златото не е паричен актив. Ако сте учили икономика след това, златото се разглеждаше единствено като част от историята - никой не учеше за него и никой не преподаваше. То беше "стока" и нещо, което се разглеждаше в минните университети, но не и в часовете по икономика.

Не е чудно, че днес хората не го разбират.

Златото обаче не беше забранено от реалния свят. Всъщност още през 1974 г. президентът Форд го легализира отново, след като Франклин Рузвелт го беше забранил през 1933 г. За пръв път от 40 години златото беше легално за притежание от американците. Официалният златен стандарт беше мъртъв, но така се роди нов, "частен златен стандарт".

И нещата станаха интересни.

Металът премина през два невероятни бичи пазара: през 1971-80 г., когато се изстреля с 2200%, и през 1999 до 2011 г., когато нарасна със 760%. От 1971 г. досега неговата цена се покачи с 5000%, въпреки мечите периоди.

Сега се развива третият бичи пазар. Той започна на 16 декември 2015 г., когато златото удари дъно от 1050 долара за тройунция. От тогава досега цената му почти се удвои. Това е добър ръст, но все още е доста под цитираните по-горе покачвания.

Фондовата борса или златото и среброто запазват стойността си по-добре?

Турците се насочват към златото

Но когато говорим за капиталовите и стоковите пазари, нищо не се движи в права линия, особено златото.

Все пак сравнението с периодите от миналото показва, че най-голямото покачване на цената тепърва предстои. А днес моделите ми казват, че металът се подготвя за историческо поскъпване, тъй като третият бичи пазар набира скорост.

Днес златото се търгува при цена от малко над 1900 долара за тройунция. Ето три причини, поради които то може да надхвърли 3000 долара в краткосрочен план и 10-14000 долара в дългосрочен.

Първата е загубата на доверието в щатския долар заради грандиозното печатане на пари. Ако централните банки искат да използват златото, за да възстановят вярата в тях, то металът трябва да се изстреля до над 10000 долара за тройунция. Всяка по-ниска стойност ще принуди централните банки да понижат паричните си запаси, за да поддържат курса, което ще е силно дефлационна политика.

Вторият двигател е самата ситуация на бичия пазар. Ако използваме предишните такива за ориентир, то златото трябва да се търгува при цена от около 14000 долара през 2026 г.

Третият двигател е отговорът на новото бедствие. Той може да дойде под формата на "втора вълна" от инфекции, фалит на златните борсово търгувани фондове или борсата COMEX да започне да осъществява физическите доставки в хаоса след предстоящите президентски избори.

Това не са феномени, които са взети предвид на пазарите днес. Не е задължително и трите да настъпят. Даже и един от тях ще е достатъчен, но не можем да изключим кой да е от посочените.