За седми  път Институтът за пазарна икономика (ИПИ) прави оценка на работата на българската администрацията въз основа на одитните доклади на Сметната палата на Република България. Те са общо 1035 и обхащат 23-годишен период от време - от 1998-а до 2021-а година. Изследването започва от кабинета на ОДС и Иван Костов, преминава през тези на Тройната коалиция (НДСВ-ДПС-Новото време и след това НДСВ-ДПС-БСП), през управлението на ГЕРБ и служебните правителства, включително последното на президента Румен Радев.

Правителствените разходи на страната са в размер на 156 милиарда лева публични средства.

Успехи и провали

Успехите и провалите са изчислени на базата на поставените оценки от страна на експертите в одитните доклади към българската администрация. Цялостната картинка изглежда така:

  • 438 случая на "провал" (възлизащи на 82,6 млрд. лв.)
  • 257 случая на "успех" (възлизащи на 35,3 млрд. лв.)
  • 340 "некласифицирани" случая (възлизащи на 37,8 млрд. лв.)

Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2020 г. могат да се определят като "провал"

Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.

Основната причина за т. нар. "провали" на родните правителства, свързани с икономическата политика, приходите и разходите, са свързани най-вече с "нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците", пише в доклада на ИПИ.

В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.

Основните слабости на администрацията не се променят значително през годините

В някои случаи "провалът" на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби.

Основните проявления на провала са в:

  • Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;
  • Опорочени обществени поръчки;
  • Лошо управление на имуществото;
  • Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;
  • Неикономично харчене.

Важно е да уточним, че в настоящото изследване на Института за пазарна икономика не се обсъжда дали дадена програма е излишна или дадена структура е ненужна, а само изпълнението на целите на програмите и структурите така, както са зададени от самата администрация. Често самите цели, поставени от администрацията, са изначално погрешни, прекалено общи, за да бъдат оценени или напълно неизпълними.

Направеният преглед подсказва и какви ще са резултатите от одитите на действията на администрацията във връзка със справяне на последствията от пандемията

Спешността, неизвестността и необходимостта от несвойствени дейности единствено ще увеличат неефективността на и без това недобре работещата администрация. Към началото на 2021-а година плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията. И докато част от средствата автоматично се разпределят по конкретни пера (добавки към пенсиите, увеличение на размера на минималната пенсия, намаляване на ставката на ДДС за определени стоки и др. подобни) и не изискват оценка, то за голяма част от мерките се изисква административен капацитет и мобилизация.

Най-сериозните проблеми обобщени накратко

Основните проблеми на българските правителства от 1998-а година до днес са свързани предимно с лошо икономическо управление, с порочни обществени поръчки и неикономично харчене (разбира се и с корупция), които според икономистите от ИПИ продължават с пълна сила до днес. Такива са много от европейските средства, които пристигат в втраната ни. А като най-пресен пример можем да дадем разходите, свързани с настоящата пандемия, които също страдат от пороците на лошото управление.