Богатите държави получават милиарди долари икономически ползи от глобална програма, предназначена да помогне на развиващите се страни да се справят с изменението на климата, пише "Ройтерс" в свой материал.
Като насочват парите от програмата обратно към собствените си икономики чрез заеми с лихви и като изискват от получателите да наемат определени компании, богатите държави влизат в директно противоречие с концепцията, че трябва да помагат на по-бедните за замърсяването, което подхранва изменението на климата и което непропорционално засяга именно по-слабите икономики.
Водещите световни икономики са отпуснали най-малко 18 млрд. долара с пазарна лихва, включително милиарди от Япония, Франция, Германия и САЩ. Още около 11 млрд. долара заеми (предимно от Япония) изискват получателите да наемат японски компании. Агенцията е установила, че над 10 млрд. долара под формата на безвъзмездни средства са изисквали от получателите да наемат компании от определени държави донори.
"От гледна точка на справедливостта това е просто дълбоко осъдително", каза Лиан Шалатек от фондация "Хайнрих-Бол", която насърчава политиките за опазване на околната среда. Анализаторите твърдят, че тези споразумения подкопават целта да се помогне на уязвимите държави да изградят устойчивост към изменението на климата.
Много от тези заеми и безвъзмездни средства бяха включени в ангажимента на развитите страни да изпращат 100 млрд. долара годишно до 2020 г. на засегнатите от климатичните промени бедни страни. От 2015 г. до 2020 г. са изплатени около 353 млрд. долара, като повече от половината от тях са под формата на заеми, а не на безвъзмездни средства - факт, който предизвиква недоволството на някои развиващи се страни, които твърдят, че не трябва да поемат дългове, за да решават проблеми, причинени от индустриалната дейност в развития свят.
Източник: GettyImages
Богатите държави защитават своите практики за финансиране на борбата с изменението на климата, като твърдят, че заемите им позволяват да предоставят повече средства за значими проекти, отколкото ако разчитат само на грантове. Те вземат предвид съществуващия дълг на дадена страна, когато решават кой инструмент да предложат, като дават приоритет на безвъзмездната помощ за най-бедните.
Около 18% от заемите за климата обаче не са на преференциални условия, а с пазарни лихвени проценти. Франция отпусна на Еквадор неконцесионен заем в размер на 119 млн. долара за изграждане на голяма въжена линия, като прогнозите бяха, че той ще донесе 76 млн. долара под формата на лихви - това увеличи дефицита на Еквадор, като същевременно предостави работата на френски компании.
"Това е класически пример, при който един лош заем ще създаде допълнително финансово напрежение", коментира пред "Ройтерс" Риту Бхарадвадж от Международния институт за околна среда и развитие.
Япония е изискала от получателите на почти една трета от своите заеми за борба с климатичните промени, на стойност над 10 млрд. долара, да наемат японски фирми, което е помогнало на компании като Sumitomo Corp. да спечелят договори за над 1 млрд. долара за железопътен проект във Филипините. Подобни изисквания увеличават разходите и елиминират възможностите за изграждане на местен експертен опит, казват критиците.
Други държави наложиха подобни изисквания за безвъзмездни средства в размер на милиарди. ЕС отпусна безвъзмездни средства на стойност 4 млрд. долара, изискващи наемане на работници от определени държави, САЩ - 3 млрд. долара, а Германия - 2,7 млрд. долара.
Според оценките на ООН за постигане на целите на Парижкото споразумение в областта на климата са необходими 2,4 трилиона долара годишно. Но предоставеното досега финансиране за борба с изменението на климата бледнее в сравнение с него, като част от него се връща обратно към богатите икономики чрез лихвени плащания и договори за работа - в противоречие с принципите за подпомагане на по-бедните страни да преодолеят кризата, причинена до голяма степен от емисиите на богатите страни, подчертава агенцията.
Опако
на 24.05.2024 в 05:44:31 #1"Критиците" да се замислят първо как се споделят опит и технологии с изостанали държави! Първо, направихме наивно това с Китай - те бяха мизерни като българите през 80-те години. Напомпахме ги с инвестиции и технологии - днес, те са заплаха №1 за света! Второ, спомнете си за проекта горски пояс в Африка, за спиране на разрастването на пустинята: наляхме им милиарди, а те твърдяха, че сами ще се погрижат най-добре. Оставям ви да отгатнете резултатът. Трето, частни компании, на чужда територия, имат винаги нужда от местни подизпълнители, които трупат опит. Тези критици са някакви леви мизерници и не особено умни!