Така и не стана ясно дали украинският внос може да убие българското земеделие, но, по всичко личи, че климатът ще е способен на това - и спасението този път не е в правителствено решение, а в създаването и внедряването на нови сортове.
Контекст: Пшеницата носи 20% от калориите в дневната диета в глобален мащаб. През 2050 г. търсенето се очаква да скочи с 50% спрямо днешните нива, показват данните на Международния център за подобряване на царевицата и пшеницата (CYMMIT).
Има един проблем - това е една от най-температурно чувствителните култури и в ключовия етап на растежа не понася повече от 24 градуса по Целзий.
Детайли: Жегите и сушата стават все по-характерни за някои от "житниците" на света. Това означава намалени добиви. Quartz цитира научни данни, според които при скок на средните температури с 4,3 градуса до края на века, реколтата на пшеница ще се свие с 22% спрямо сега. Даже и при "само" 2 градуса по-топла планета, добивите ще са със 7 на сто по-малки.
Още по-тежка е ситуацията с царевицата - реколтите може да се смалят с близо една трета.
Цели 60% от традиционните "зърнени" региони ще са застрашени от продължителна суша към 2011 г. При очаквания скок на търсенето това означава само едно - глад.
Какво следва: В момента по света се отглеждат предимно обикновена и твърда пшеница. Учените обаче се връщат към забравени стари сортове в търсене на такива с характеристики, подходящи за новите условия. Целта е чрез внимателна селекция да получим зърнени култури, които са по-издръжливи на жега, суша и болести.
Това не е лесна работа. В генните банки по света има около 800 000 уникални пшенични семена, като CIMMYT изпитва по около 5000 нови сорта всяка години в реални условия.
USD
CHF
EUR
GBP
