Приблизително 6 милиона украински бежанци са избягали в съседни европейски страни от началото на войнаta на 24 февруари. С исторически ход ЕС разреши на хората, бягащи от войната в Украйна да живеят и да работят в рамките на Европейския съюз до три години.
За да помогне на правителствата ЕС освободи няколко милиарда от Кохезионния фонд, който включва финансиране от Европейския социален фонд и FEAD, Европейският фонд, създаден за подпомагане на най-нуждаещите се. Тези милиарди вече могат да бъдат изразходвани за спешна помощ на украинските бежанци.
Парите могат да бъдат изразходвани за временно настаняване, храна, одеяла и дрехи, както и за услуги, включително психологическо консултиране, медицински грижи и образование. Националните правителства могат да поискат обратно парите, които вече са похарчили за подобни разходи от началото на войната.
Освен тези средства са налични и 10 милиарда евро от фондове за възстановяване от пандемия, известни като REACT-EU. 3,5 милиарда евро вече са изплатени на държавите-членки, като най-голям дял от тях получават страните, които приемат най-много бежанци.
Защо обаче за финансирането на живота на бежанците се преразпределят пари от други бюджети, а не се ползват "свежи" пари?
"Седемгодишният бюджет, който започна през 2021 г., беше създаден за мир. Никой не е предвидил, докато договаряхме този бюджет, че ще има война в Европа. Мисля, че е справедливо да се каже, че бюджетът, с който разполагаме сега, всъщност не е създаден за ситуацията, в която се намираме", коментира пред EuroNews генералният директор по заетостта, социалните въпроси и приобщаването на Европейската комисия Йост Корте.
Генералният директор подчерта колко бързо са били освободени тези пари, като каза, че "това, което Европейската комисия прави, е да използва всички възможности за гъвкавост и всички маржове, които има в бюджета."
"Ние силно мотивираме и насърчаваме държавите-членки да използват парите, които все още са в ръцете им, за целта направихме много лесно разрешението за разходването им", добави той. Корте обясни и защо все още има неразпределени пари в бюджета.
"Всъщност е възможно държавите-членки до края на 2023 г. да харчат пари по програмите от 2014-2020 г. Така че седемгодишният период всъщност е почти десетгодишен."
Той разясни и как правителствата, неправителствените организации и благотворителните организации могат да имат достъп до парите.
"Ние плащаме по банковата сметка на държавата-членка и тогава държавата-членка трябва да се увери, че бенефициентът наистина получава парите, на които има право."
По думите му тази процедура подлежи на стриктна проверка, а държавите-членки са длъжни много ясно да посочат коя институция носи отговорността за това къде трябва да отидат парите и какви са формалностите за възстановяване на разходите на бежанците от Украйна.