50 на сто от сградите в България ще бъдат санирани до 2050-а: Каква е цената и кой ще я плаща?

Половината от съществуващите сгради в България ще се санират до 2050 година. Това заявиха за Money.bg от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). До 2030-а година ще се обновят около 8% от апартаментите, или малко над 19 милиона квадратни метра. 

Промяната е част от новата актуализация на интегрирания план за енергетиката и климата, става ясно и от сайта на Министерството на енергетиката. Тепърва обаче предстои много работа, включително и от страна на държавните институции, за да отговарят българските жилища на строгите енергийни изисквания на Брюксел.

"За всички е ясно, че ерата на 100% безплатното саниране свърши, въпросът е какво правим след него, при положение че енергийните изисквания към сградите се повишават, а ние не изпълняваме и сегашните", подчертава изпълнителният директор на БАИС Йордан Николов.

Източник: news.bg

Каква е цената и кой ще я плати?

Освен новите сгради, санирани ще бъдат и онези 2022 блока, които вече са санирани по националната програма от 2016 година с 2 милиарда лева от бюджета. В списъка влизат още 1000 сгради, които се санират по започналия вече Национален план за възстановяване и устойчивост с още 1,1 милиарда лева.

Влизат и още няколко десетки жилищни кооперации, за които финансиране ще има по втория етап на плана, при което се изисква 20% самоучастие.

Саниране за над 1 милиард лева в България: финансирането вече няма да е еднакво за всички

Ще бъде ли забранено частичното саниране?

Пътната карта, включена в интегрирания план, предвижда до края на десетилетието между 2030 и 2040-а година да се обновят общо 43 милиона квадратни метра съществуващи жилища, с което санираните да достигнат общо 18%

До 2050-а година санирани трябва да бъдат 48 милиона квадратни метра, или 20% от съществуващите жилища. Към това се добавят и онези 24,2%, за които последното преброяване на населението установи, че са с пълна топлоизолация, както и още около 7,7% с частична.

Техните обитатели не са ползвали европейска или друга помощ, но заедно с тях се оказва, че до 2050 година около половината от сградите у нас ще бъдат санирани и ще отговарят на съвременните изисквания за потребление на енергия.

Общата цена все още не е ясна, но със сигурност тя ще възлиза на десетки милиарди евро, като с изключение на определените за "енергийно бедни" хора, тя ще бъде плащана както от ЕС и България, така и от собствениците на имоти.

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда 80% безвъзмездна помощ и 20% самоучастие на кандидатите.

Според промените в някои случаи фирми, които ще се лицензират, ще финансират сами санирането на жилищни сгради, ще могат да ги топлоизолират и после да си възвърнат средствата, като приберат разликата между предишните сметки на хората за отопление. След санирането се очаква сметките за енергия да са поне с 30-40% по-ниски.

Публичните сгради

Според новите мерки в плана санирането на публични сгради ще служи като пример за повишаване на енергийната ефективност. Затова всяка година минимум по 5% от площта на сградите, които ползват централната или общинската администрация, ще се топлоизолира и ще се приложат и други мерки за повишаване на енергийната им ефективност.

Самите строителни стандарти периодично ще се преразглеждат, а обследванията ще се правят веднъж на всеки 4 години.

Те ще са задължителни за всяка сграда с над 250 квадратни метра и трябва да установят дали потреблението на енергия не е прекалено високо. Ако обследването покаже, че има нужда от мерки за намаление на енергийното потребление, те трябва да се предприемат през следващите 3 години.

ЕС налива над 50 милиарда евро за саниране

Планът на Брюксел предвижда напълно декарбонизирано централно отопление в ЕС до 2050-а година, което означава, че дотогава не трябва да остане нито едно топлофикационно дружество, използващо въглища.

Другата голяма промяна е, че до 2050-а година съществуващият сграден жилищен фонд в Европейския съюз трябва да бъде напълно обновен.

До края на 2024-а година законодателният пакет трябва да стане част от националните законодателства на страните членки на ЕС. В него пише за "едно гише за независими и безплатни консултации за енергийното обновяване на жилищните сгради", за финансови стимули, включващи "зелени ипотечни заеми" и за системен подход при разпределяне на публичния ресурс за саниране.

Една от най-важните задачи на България сега е да разработи нови финансови механизми и инструменти, да стимулира банките да отпускат по-лесно от новите зелени ипотечни заеми и да промени законодателството така, че санирането да стане постоянен процес.

Брюксел налива €50 милиарда за саниране: Как може да се възползва България?

Ще успеем ли да отговорим на изискванията?