Причината за покупка на имот с учредено право на ползване е ясна - много по-ниската му пазарна цена. Но има ли рискове за новия собственик? Например, ако ползвателят не си плаща данъците и режийните разходи. Всеки купувач би се запитал какво става с тези задължения към имота след смъртта на ползвателя.

Данъчно задължено лице е ползвателят, твърди адвокат Милена Миткова. Той трябва да плаща данък сгради и такса смет за имота. По отношение на сметките - известията за тях идват при този, на чието име е партидата. Ако партидата е сменена на името на новия собственик, нормално е те да идват на посочения от него адрес и с посочения от него потребител.

Никой не може да накара собственика да плаща чужди задължения, макар че данъчните служби опитват, предупреждава юристът. Задължение на ползвателя да плаща данъците върху имота, но това трябва да бъде декларирано в Данъчното подразделение (НАП), към което се числи имотът.

Тоест, след като лицето придобие имота, трябва да го декларира в данъчното. А на данъчната декларация, която ще попълни, следва да декларира, че имотът е със запазено право на ползване и данни на ползвателя. Необходимо е да се приложи и копие от нотариален акт.

Ако учреденото право на ползване е декларирано, всички данъци и такси за имота се дължат от ползвателя. За периодични плащания (като сметките за парно) давността е 3 години. За данъчни задължения - 5 години.

Възможен вариант е възрастен човек да реши да продаде жилището на свой далечен роднина. При това положение новият собственик може да отговаря за задължения на ползвателя след смъртта му, само ако е негов наследник, коментира Миткова. Но дори и далечен роднина понякога би могъл да се окаже наследник.

Ако човекът има деца, внуци, братя, сестри и племенници, те ще го наследят. Тоест, живите от тях по ред, определен в Закона на наследството. Ако няма такива близки роднини, може и собственикът (далечен роднина) да е наследник. Всичко зависи от степента на родство.

Източник:ceb.bg