26% от младежите у нас са оптимисти, смятайки, че светът цялостно се развива в позитивна посока. Над половината обаче /55%/ са категорични, че той върви към по-лошо, а всеки пети, или 20% отговарят, че не могат да преценят. Това става ясно от проучване, направено през март на младите хора в България, във възрастовата група между 16 и 25 години, представено от Huawei Consumer Business Group.
В рамките на проучването мултинационална фирма за пазарни проучвания IPSOS Ipsos анкетира 300 представители на градското население на страната на възраст между 16 и 25 години. Извадката отразява пропорциите на тази възрастова група в столицата и други градове, в категориите над 100 000, между 50 и 100, и под 50 хиляди жители. Целта му е да улови техните нагласи, настройки към темите, които ги вълнуват най-много, приоритети, планове за живота и нещата, които ги вдъхновяват в него. Проучването е вдъхновено от най-новия смартфон на Huawei - HUAWEI nova 9 SE, както и от цялата линия HUAWEI nova.
Интересна е разликата между нагласите на мъжете и жените, като по-големите оптимисти определено са мъжете. 39% от анкетираните мъже смятат, че светът върви към по-добро, срещу едва 14% от анкетираните жени.
Да рискувам или не?
Въпреки приетата за присъща на младостта смелост и безгрижност, над половината анкетирани - 54% казват, че "не поемат рискове, за да избегнат проблеми", срещу 46%, които смятат, че рисковете са необходими, за да бъде животът по-вълнуващ. По оста "Да вземам всичко от живота - Да взема под внимание задълженията преди удоволствията" наклонът, макар и с малко - 52%, се оказва на страната на задълженията, като той е особено подчертан в столицата - 63%. Жените се определят като по-склонни да рискуват и да изпитват удовлетворение от предизвикателни задачи, в сравнение с мъжете. Интересен е и изборът "Да стоя вкъщи - да откривам света", на който цели 48% избират предпочитанието да си стоят вкъщи.
Половината биха изтъквали успехите си, а другата половина - по-скоро не, като тук мъжете са по-изтъкващи се, а цели 56% от жените предпочитат да не парадират с успехите си. Интересна точна поляризация на фона на излизането от пандемията се отчита и на въпроса "Да се грижа за здравето си - Да живея, без да мисля за утрешния ден".
Промяна
Почти половината, 49%, предпочитат да се обръщат към неизменните, общоприети правила, а 51% - да се създаде нов морал на новия век. Балансът обаче е доста различен в столицата и в малките градове - 61% от младежите в столицата залагат на новия морал на новия век, докато този процент в градовете с 50-100 хиляди жители е едва 31.
По темата за български традиции и ценности, 55% избират, че "приемат и спазват основно българските", а 45% са отворени да приемат различни традиции и ценности, стига те да отговарят на техните разбирания и усещания за света.
Малко над половината - 52% смятат, че ограниченията и правилата трябва да са по-малко, 48% - че трябва да съществуват "повече правила за добро поведение". 48% смятат, че в бъдеще технологиите ще направят живота по-лесен, а 52%, че те могат да разрушат личната свобода.
47% смятат, че екологията трябва да бъде основен въпрос в бъдещето на нашата страна, а 53% - че има по-важни от нея проблеми за разрешаване.
Парите и успехът
Какво е взаимоотношението между тези две понятия в нагласите на поколението "nova" в България? За повече от една четвърт от него то е все още неизяснено, между 26 и 30% отговарят с "нито съгласен, нито не" на всички твърдения в групата. 37% се съгласяват с възприятието, че "да си успял, означава да имаш много пари" и цели 50% (59% при мъжете) с това, че "хората, които имат повече пари, са общо взето по-щастливи". От друга страна, за 40% е "по-важно да се забавляваш, отколкото да успееш", като този процент стига до 46% при анкетираните мъже.
"Какво са парите за Вас?"
Поколението "nova" заявява, че парите са средство, а не цел. За най-много хора - 44%, те са начин за защита на бъдещето на семейството, за 41% - позволяват да се радваш на хубавите неща в живота, 37% ги приемат за справедливо възнаграждение на труда, и едва за 18% - средство за пътувания. Макар и рядко, младежите се асоциират и с "начин на забравяне на проблемите в живота" (12%) и с "по-добре да се харчат, защото не знаем какво ни очаква в бъдеще" (8%). Най-рядко те са някакъв измерител на успех и себестойност - за 8% са начин за измерване на успеха в сравнение с този на другите, а за 7% - да покажеш, че си някой. Но когато богатството е поставено като един от вариантите за избор на дългосрочни приоритети, то се оказва далеч от челните позиции - с едва 7%.
Интересно за поколението "nova" се оказва, че то не посреща по дрехите. 52% не са съгласни с "Често преценявам хората по марките, които ползват и притежават", но други 28% са съгласни с него. Жените преценяват по марките много по-малко от мъжете - 60% не са съгласни с горното твърдение. И също така, явно марките са важни повече за младежите от най-малките градове. 60% от младите столичани не преценяват хората по марките, срещу 44% от жителите на градовете с население под 50 хиляди души. Значима разлика в нагласата към марките, или по-точно към преценяването на хората по тях, има и по възраст - най-младите, 16-19 годишни се влияят много по-малко от това от хората на възраст 20-25 години.
Новата работна сила в България
Мотиватор номер 1 за това поколение се оказва високото заплащане - за 43% от запитаните. 32% се мотивират от добър баланс между работа и лично време, 28% от гъвкаво работно време и място и 23% от нестресираща атмосфера, като този мотиватор стига до 32% при младежите от големите градове. Прави впечатление мотиваторът, поставен на последно място, с едва 7% - работодател, който подпомага каузи с положително влияние върху общността и околната среда, което е значително разминаване с приетите за естествени нагласи на най-младото поколение на глобално ниво и преди последните събития в света. На въпроса "Ако имахте възможност да направите нещо, което в момента обстоятелствата ви ограничават, кое би било то?", най-много, 43%, отговарят собствен бизнес.
Нагласи към съвременните технологии
Като цяло поколението "nova" е настроено позитивно към ролята на технологиите в живота си. 60% се съгласяват, че използването им помага в грижата за себе си, 62% - че помагат в поддържането на добра форма и спортуване чрез използване на приложения за подпомагане на диетата и тренировките и 63% - че технологиите цялостно правят живота по-лесен и услесняват воденето на здравословен начин на живот. В контекста на общуването, въпреки че прекарваното време в социалните мрежи се изчислява на средно 3,7 часа на ден, едва 12% предпочитат общуването онлайн, срещу 57% лице в лице и 31% - и двата начина.
Приоритети
Един от най-интересните въпроси е свързан с това кои са най-големите ценности и топ приоритети на поколението "nova" в България. Запитани кой е най-важният сред тях, на първо място се нарежда семейството, водещ приоритет за цели 48% от живеещите в градове младежи между 16 и 25 години у нас. Любовта е на второ място, но само с 13%, още по-малко при мъжете, където този процент е 7, и малко повече - 19% при жените. Челната тройка се затваря от удоволствията на живота и щастието с 8%. С по едва 5% следват свободата и независимостта, финансовото благосъстояние, приятелите и личностното развитие. Отново донякъде изненадващо на фона на света, принадлежността към общност или кауза е в дъното на тази класация с 1% посочвания.
Защо семейството? Някои от свободно дадените отговори звучат така: "Най-голяма подкрепа! Хората, на които може да се разчита за всичко и винаги.", "Защото семейството е всичко в едно - любов, сигурност, щастие.". И за финал - "Семейството е нещо много ценно! Това е училище, в което се учим да обичаме, служим един на друг и да живеем".
Поляризация в нагласите
Проучването включва множество въпроси, изискващи да се сподели нагласата по няколко основни теми като Аз и светът, грижата за себе си, традициите и погледа към бъдещето. Във всички тях се оформя силна поляризация - половината анкетирани се идентифицират с една нагласа, а другата половина - с нейната противоположност. Поляризацията 50/50 е видна по осите "Да бъда себе си - да се съобразявам с другите", "Да остана верен на убежденията си - Да се адаптирам към промените в света", "Да следвам авторитети - Да намеря своя път". По отношение на съобразяването с другите отново има значима разлика между отговорите на мъжете и жените - 44% от мъжете клонят към това, срещу 56% от жените. От друга страна, адаптацията към промените в света - а те са доста динамични в периода на съзряване на това поколение, бележи разлика в нагласите в столицата спрямо тази в останалите групи градове. В столицата по-склонни към адаптация са 61% срещу 42% - 52% в различните по големина градове на страната.